Душата ми чака те!
Душата ми търси тебе,
моли се да звъннеш,
чака,а сърцето плаче...
Подсъзнателно почукване
на вратата чакам...
Сякаш вечно наш'те
души са близкото далече...–
И в далечината - към тебе аз
протягам две ръце!
Но виждам обаче - затворени са
с трясък на'ще врати,
не виждам вече твоето красиво лице...
Чакам те да ме потърсиш,
чакам те като малко дете....
За мен отново да отвориш твоето сърце....
Но телефона все тихо мълчи...
И капките дъжд броя заедно
с моите сълзи...
Зная ли,дали ще те видя отново...
Или сърцето мое още теб
ще търси жално и все още пепел ще рони...
© Ivana Dzhermanska Все права защищены
Много хубаво!