18 апр. 2019 г., 09:12
"Царството на сънищата"
Сценарии от избрани импресии
Издателство "Онгъл", Варна
автор Светлана Тодорова
техн. редактор Връбка Попова
дизайн-корица Милка Юдова
Предпечат Милка Юдова
Художник Светлана Тодорова
издадена 16.10.2013 г.
ISBN 978-619-7079-03-6
страници 140
корица мека
език български
размери 215 мм. x 150 мм. x 14 мм.
Добре дошли в „Царството на сънищата“!
Книгата на Светлана Тодорова ни разкрива нови светове, които се преплитат, пеят и ни омагьосват. Преминаваме с трепет през пластовете на собственото си подсъзнание
– водени от нежния и чувствен стон на авторката. Тя ни рисува усещанията си, които с лекота приемаме и като наши, собствени:
„– Животът е красив, когато е споделен...
Притворих очи и скочих. Влязох в приказката...” („Врати към непознати светове“)
Живеем във време на доминацията на виртуалното.
Когато се налага – всеки може да свери „часовника“ си с мненията и мислите на потребителите в интернет. Може да се сблъскаме с грубости или крайности, но винаги ще намерим истината.
Светлана Тодорова е автор, който е органично свързан с виртуала във всичките му измерения. И най-вече с творческото му въздействие. Поет, писател, общественик и интелектуалец
– тя е като красиво цвете, което черпи жизненените си и творчески сокове – именно от това пространство. Светлана води многобройните си читатели към едни нови, фантастични, но и напълно разбираеми поетични структури, наподобяващи съновидения. Те ласкаво и галещо се преливат в увлекателни импресии на съкровените трепети на сърцето и душата.
Съновиденията могат и да се сбъдват! Когато четем нейните произведения – ние вярваме в това: „Никога не беше предполагала, че виртуалният мъж може
да се появи в реалността. Дигиталното съзнание стоеше пред нея. Тя – започна бавно да се съвзема от случващото се. Разпозна стъкленото му сърце, което беше подпалила и окървавила...” („Червена луна“)
Темата за любовта е водеща. И няма как да е иначе...
Любовта е явлението, което движи света и социума като цяло.
Гореща, мечтана или плод на фантазията ни. Изгубена или несподелена – тя е поантата на авторката:
Любовта е тук. Дошла е отново. Усеща я и настръхва...
„– Защо си тъжен? – пита го и продължава:
– Аз ще те спася! Ще стопля сърцето ти!...” („Поетът и любовта“) Там се срещнаха две души. За миг сякаш поспряха, погледнаха се... Познаха ли се? И Времето спря с тях. „– Това ти ли си? – безмълвно пита едната.
- Аз съм – отговори другата.
- Търсих те цяла вечност.
– Аз също. Бяха души в стъклени опаковки...” („Души в стъклени опаковки“)
Дълбоките психологически и творчески похвати на авторката ни разкриват последователни лабиринти от пространства - своеобразни вселени на подсъзнанието, които започват с написаното слово - но и неминуемо издълбават компресирани и реални пътища, започващи от съживените ни чувства и завършващи някъде дълбоко в най-болезнената точка на сърцето ни. Приказно-мистични и "бодливи", пристигат внушенията от импресията "Бутилирани сънища"...:
" – Усещаш ли мириса на водорасли?
– По-точно на мокър пясък.. – каза тя
– Там ти бутилираше сънища и ги продаваше
Сортираше чужди спомени и ги заравяше под горещия пясък
Правеше пясъчни дворци и украсяваше с водорасли алеите около тях. Търсеше украсата.
– Сигурен ли си, че бях точно аз?
– Ти беше! Облечена в светлосиня рокличка - събираше миди, а с тях и редеше вдъхновения. На пясъка имаше много чужди мечти и различни разпиляни настроения."
Подчертаната нежност на тези мигове, обаче - неминуемо ни напомнят затишие пред буря - защото само след още няколко прочетени реда, картината се сменя, като умилението се превръща в стомана...:
"Хищният блясък, който видя в очите на Маестрото я уплаши. Изви се буря, но той не спираше да говори. Кристин се молеше бурята да удави мислите му в дюните, водата да отнесе разказите му - подобно на разлетели се по земята бели листи, а вятърът бързо да ги заличи."
Книгата на Светлана Тодорова е оформена в пет части - безусловно проникнати от любовта към творчеството и читателите. Литературните герои са представени със сладката смес от чувственост и тъга, обреченост и съдбовност - но и неминуемият копнеж за мулти-прераждане във виртуален и реален смисъл. Последната част "Сценарият", ни подсказва волята на авторката за реализацията на един игрален филм - с работното заглавие "Обречени души". Искрено се надявам, че и този проект ще бъде осъществен и представен пред обществото!
Уверен съм, че прочетените от тази книга импресии, ще ни накарат да се вгледаме дълбоко в себе си, да разберем кои сме и накъде отиваме. Ще се почувстваме приласкани и обгърнати от една топла и щедра женственост. Ще разберем, че хората сме си необходими и в реалното, а и в Царството на сънищата. Там, където живеят само душите, копнежите и мечтите ни...