Там в неизвестността

Мигновена, огнена и страстна, Тя се стресна и излезе от съня си, като се протегна и прозя сладко в постелята си от тигрови кожи. Свещниците от двете страни на леглото й догаряха и хвърляха любопитни, палави и лукави пламъчета върху лицето на мъжа, спящ до нея и се отразяваха в опасните й очи. Усмихна му се, въпреки че той не разбираше.
В топлата стая се носеше аромата на живите рози, които й подаряваше  всеки ден и те разпръскваха страстно, възбуждащо ухание за живот.....
   А тя не бързаше да става от леглото, опитвайки се да си припомни съня, който сънуваше вече няколко нощи. Отново в съзнанието й се появи този пейзаж на мъртвото езеро, заспало от преди много, много години.Тя се виждаше седнала на голям камък, протягайки ръка към неизвестността. Гледаше в неподвижната мътна вода и сякаш търсеше нещо. Чакаше отговора за ставащото с нея......
   Внезапно от огледално мрачната вода се завихриха и образуваха тайнствени водни кръгове, от които се показаха две ръце, които държаха една неузнаваема по форма, но бяла амфора. Тя  умолително се наклони към нея и я допря беззвучно с пръсти. Меко, но настоятелно ръцете й я притегляха и държаха доста дълго към това чудо, а от отвора й излизаше странен шепот, от който личеше гореща молба. Не разбираше думите, но усещаше значението им. След това тя се видя  отстрани как пристъпи още по-напред, , още по-навътре и премина границата, като се потопи във водния кръг. Неусетно всичко около нея шеметно се завъртя и промени някак си внезапно, магично в цвета и формата . Тя разливаше цветове и сливащите им се нюанси от светлинни трептения, завихряше се в поток от време и пространство и хлътваше непринудено все по- навътре я напред към неизвестността.
    А тя така желаеше да опита от неизвестността, сякаш само това бе искала цял живот .... Желанията, страстите й бяха в кръвта, гореща като огнена сирена в тихо море. Дива, необуздана, пламенна, тя се потопи в неизвестния тунел от усещания и докосването на водата се яви като обличане във вълшебна синя светлина...Почувства се безтегловна, както никога досега и даже беше сигурна, че това което става няма да се повтори никога и трябва да се наслади на мига...
    Отразената светлина на хилядите  малки светлинки се отразяваше във водата и те блестяха със цялата си неземна красота, осветявайки всичко наоколо ... 
   Отдадена на мига безвремие, изведнъж Тя се сети за Него, за този, който спеше сладко до нея и неподозираше какво става. Затова избяга, като се събуди от този миг, който й се стори тъй прекрасен, че даже не й се вярваше...