Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
„Държавата на другия живот“ съдържа 70 избрани стихотворения на Пламен Сивов, писани в периода 1992-2016 г. Книгата е оформена в 4 раздела – „По стръмните пътеки на душата“, „Жената, която се връща“, „Една октава тишина“ и „Фонтан в дъжда“. 45 от стихотворенията са и песни, включени в соловите албуми на Пламен Сивов („Касиопея“, „Ниско летиш“) и в албумите на Точка БГ („ПредВЕРИЕ“, „Акварел“ и „Август“), като в края на книгата ще откриете и азбучен указател на песните по албуми.
Пламен Сивов е роден през 1970 г. в Сливен. Завършил е езикова гимназия в родния си град, а след това право в Софийския университет. Специализирал е в САЩ. Публицист, преводач, редактор на списание Мирна (1996 – 2008), главен редактор на списание Свет (2009 – 2011), редактор и автор в портала Православие.БГ, директор на фондация „Покров Богородичен“ от създаването ѝ през 1994 г. Автор на десетки песни, един от основателите на Акустичния проект за нови градски песни „Точка БГ“. Носител на награди за поезия и музика. Негови стихове са публикувани в български и чуждестранни поетични антологии. Има издадени два самостоятелни музикални албума.
За книгата
Познаваме Пламен Сивов като публицист, издател, бард. Сега се срещаме с него и като поет. Заключени в страниците на книга, песните му се успокояват, крилата им се прибират и вече можем да се зарадваме на самите думи.
Деян Енев
Поезията на Пламен Сивов звучи. И едновременно с това – много ѝ отива тишината. Може би „звуци от тишина“ е едно от верните определения. Това са стихотворения и отсам, и оттатък. Те са едновременно зрими и релефни, безплътни и невидими. Значенията тук сменят своите роли и думите оживяват в различни превъплъщения. Спокойна и овладяна, тази музика от метафори тръгва от сърцето и отива много далеч.
Николай Милчев
Стихове с глас, аромат и душа – това усещане оставят текстовете в тази книга у добронамерения читател. Внимателни към вътрешното човешко движение, чужди на шумолящия словесен целофан и честни като поетични послания. Радвам се, че ги срещнах. Радвам се, че и други ще ги срещнат по пътя си. Защото те говорят на човешки език и търсят пролуки в материалното.
Виолета Христова
