6 июл. 2017 г., 11:20
Зимен дъжд
Как би се спуснал този зимен дъжд
по грапавата буза на пейзажа…
Той чака само нашето “ела!”,
а просто няма кой да му го каже.
Отдолу в ноемврийската мъгла
мълчат багрянородните дървета,
отричат се от лято и листа
и хлопат с голи клони по небето...
Така отречени, горчим сега
на себе си, на старите си къщи.
И пак вали, но не и този дъжд –
роден, несътворен, единосъщен.
© Пламен Сивов Все права защищены
Свързани произведения
203
1
2
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Пламен! Страхотни стихове и музика!
-
Талантище!
Не знам за другите, за мен това е "с голи ръце в кратера"
Ще се връщам тук... като в храм... -
Много талантливо написано! Поздравления, Пламен!
-
Изящен стих! Поздрави!
-
Чудесно е.
-
Поздрави и от мен мълчаливи човече. Но то с такива стихове, няма нужда да кажеш и дума повече. Прекланям се пред таланта ви.
-
Така отречени, горчим сега... Не зная как по-добре може да се каже!
-
Поздравления и от мен! Прекрасна поезия!
-
Прекрасно е, Пламен! Поздравления!
-
Хареса ми твоя дъжд.
-
Нямам думи! Замаяна съм! Браво!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
