Конкурс:

Милосърдието

Завершён
Детали конкурса
Категория Проза
Начало 31 января 2021 г. в 12:37
Окончание подачи заявок 20 марта 2021 г. в 23:59
Окончание голосования 25 марта 2021 г. в 23:59
Максимальное количество произведений от автора 1
Кто может голосовать Все зарегистрированные
За сколько произведений можно голосовать 2
Когда публиковать произведения Сразу после одобрения
Класиране по Процент гласували

Класация
13 результатов
1 место (28  47.5%)

Бъдни вечер 🇧🇬

Милосърдието не е да обясняваш на другите
колко важно е да вършат добро,
а самият ти да го правиш в живота си...
Гринко вървеше бавно по улицата навел глава. Беше бъдни вечер. Наоколо всички магазини бяха окичени с шарени гирлянди и цветни топки. Разноцветни светлини заливаха сградите. Весели, усмих ...
3.3K 13 68
3 место (9  24.4%)

Пътят към дома 🇧🇬

Защо има жестоки хора, които нямат милост към животните?!
................................................
Снежинките се въртяха в луд танц и падаха на земята. Всичко беше побеляло. Вятърът свиреше в комините, до прозорците на къщите, промъкваше се в кошарата, курника и в кучешката колибка. Тази веч ...
1.8K 2 17
5 место (11  19.7%)

Предай нататък 🇧🇬

- Ще купуваш ли нещо, или смяташ само да зяпаш?
Елица се сепна. Наистина се беше загледала в картофите и морковите. Биха станали на чудесен постен гювеч...
- Аз само...
- Не ми пука, че само гледаш! - сряза я мургавата продавачка. - Или купуваш нещо, или се махаш! Все за "циганска работа" пък ви зна ...
1.4K 3 15
6 место (5  15.2%)

Писмо 🇧🇬

Умирам, приятелю! Знам, не те послушаха! Отново посегнах към нея, а тя не прощава! Залитнеш, стъпиш на криво и политаш - в пропастта. Вярвах, че ще и избягам, че няма да се пристрастя - сгреших! Зависимостта ми към нея излезе по - силна от мен! Боли ме, приятелю! Всеки ден болката става все по - нет ...
1K 2 11
7 место (4  11.5%)

Сърце за петима 🇧🇬

Това е най-хубавият час за мен – разходката ми в кварталния парк. Освен бягството от малкия апартамент, другото хубаво е запознанствата и историите, които остават задълго запечатани в съзнанието ми.
Крачките ми отекват по чакълената пътека, стряскайки заспалите на припек котки. Една от тях направи к ...
1.3K 2 5
8 место (3  10.8%)

Далеко ще стигнеш 🇧🇬

Преди години съвсем случайно се уредих с работа в чужбина. Може би Пръстът на Съдбата ме беше посочил, защото разбрах, как хората с триста зора се опитват да пробият нанякъде. Всъщност никак не беше лесно, така и не се вписах.
Едно лято се бях върнал да ‘подзаредя батериите’ и така се случи, че в ко ...
1.2K 5
9 место (3  8.6%)

Един и десет 🇧🇬

Имам малко приятни спомени от началното училище и прогимназията, това е един от тях. Благодаря на учителката, която направи това. Ако някога я срещна отново, пак ще ѝ благодаря.
Беше зимен сезон, децата играеха в двора на училището. Правеха снежни топки и се замеряха едно друго. Смях и викове се раз ...
1.3K 2 6
10 место (2  6.3%)

Любов по време на пандемия 🇧🇬

Ти не я обичаше.. просто не искаше да е сама. Страх те беше да я оставиш, горката, толкова е слаба, лабилна, нелепа дори. Ти не я обичаше.. просто от жал беше с нея, от милосърдие. Мислиш си – още малко време ще й дам, тя ще бъде добре, само малко време да мине..
Ти не го обичаше.. просто не искаше ...
1.3K 2
12 место (1  3.9%)

Игра 🇧🇬

В живота има повече нещастие, отколкото щастие. Това, че той не трае вечно е просто милосърдие.
Ерих Мария Ремарк
- Бялото ти отива – засмя се Смърт безрадостно. Той изглеждаше точно както го рисуват: скелет, носещ голяма коса, облечен в черна роба с качулка. Гласът му беше прегракнал и сякаш идваше ...
1.3K 1 3
13 место (1  3.8%)

Кафе с вафла 🇧🇬

Старият будилник зазвъня и той почти го удари, за да спре. Беше в средата на четиридесетте, но все така мразеше да се буди рано сутрин. Особено понеделниците. Още от казармата му тежеше ранното ставане, след това в работата, независимо каква беше тя, ставането сутрин му беше най-противното от всичко ...
1.2K 1 1
14 место (0 )

Притча за... 🇧🇬

Кога най-после ще разберат, че задушават не някой друг, а самия живот?
Притиснат го в ъгъла и започват да го душат:
– Дай ни, давай, дай!
Отначало той се извърта, отскубва се, преминава през пръстите и се скрива зад гърба им. Иска му се да избяга, ама не може: та нали е техен живот, техният собствен ...
1.2K 2
15 место (0 )

Живот по ноти 🇧🇬

20 август, 2024
С пура в ръка Филип съзерцаваше морската шир от горната палуба на яхтата си. На хоризонта небето и морето сякаш се бяха сляли в лазурна необятност, смущавана единствено от трептящата тук-там белота на морските вълни. Там нейде в далечината се виждаха неясните контури на суша.
‚Трябва ...
1.7K