Desafio (Concurso):

Милосърдието

Привет на всички майстори на прозата. Дойде време за новото предизвикателство, което задавам служебно, макар че идеята за него не е моя.

Милосърдието... Във време на изпитания, можем ли да бъдем милосърдни?

Милосърдието- човешко качество, включващо в себе си състрадание, любов, търпимост, приятелство, щедрост, честност, милост, смелост...Снизходителност към чуждата слабост...Милосърдието като любов към ближния, като жест, в който даряваме част от себе си, без да търсим нищо в замяна.

Не се ограничавайте във времето...Произведенията могат да се отнасят както  за съвремието, така и да имат историческо звучене.

Успех на всички!

Бел. модератора: Надявам се да участват само завършени разкази, без обещания за продължения, линкове към предишни или последващи произведения. Всякакви опити за печелене на гласове извън творбата няма да бъдат толерирани. Манипулиран вот чрез фалшиви профили води до декласиране на творбата, а на автора ще му бъде забранено да участва поне в три следващи предизвикателства

 

Общи условия за Предизвикателствата:
  1. Произведенията не трябва да са публикувани досега в сайта.
  2. Произведенията трябва да отговарят на общите изисквания в правилника на сайта, като първо се одобряват от редактор, който ги публикува, както всяка стандартна творба.
  3. Предизвикателството се създава от модератор, който отговаря за популяризиранто му и спазване на реда. Модераторът има право да декласира произведение, ако то не отговаря на изискванията на предизвикателството. Декласираното произведение остава публикувано в съответната категория в сайта, но извън конкурса.
  4. След крайното класиране, победителят се награждава с почетна грамота. Победител се излъчва при минимум пет участника в предизвикателството. Основният критерий е класирането, но екипът ни си запазва правото за определяне на победител, както и за неиздаване на грамота при ниско качество на произведенията.
  5. Задаващият темата няма право да участва.
Prosa
31 de enero de 2021, 12:37
20 de marzo de 2021, 23:59
25 de marzo de 2021, 23:59
Después de la aprobación
1
Todos los registrados
2
Porcentaje de votos
Terminado

Más desafios »



Clasificación
13 el resultado
1 Puesto (28  47.5%) Бъдни вечер
Милосърдието не е да обясняваш на другите
колко важно е да вършат добро,
а самият ти да го правиш в живота си...
Гринко вървеше бавно по улицата навел глава. Беше бъдни вечер. Наоколо всички магазини бяха окичени с шарени гирлянди и цветни топки. Разноцветни светлини заливаха сградите. Весели, усмих ...
  2720  13  68 
3 Puesto (9  24.4%) Пътят към дома
Защо има жестоки хора, които нямат милост към животните?!
................................................
Снежинките се въртяха в луд танц и падаха на земята. Всичко беше побеляло. Вятърът свиреше в комините, до прозорците на къщите, промъкваше се в кошарата, курника и в кучешката колибка. Тази веч ...
  1325  17 
5 Puesto (11  19.7%) Предай нататък
- Ще купуваш ли нещо, или смяташ само да зяпаш?
Елица се сепна. Наистина се беше загледала в картофите и морковите. Биха станали на чудесен постен гювеч...
- Аз само...
- Не ми пука, че само гледаш! - сряза я мургавата продавачка. - Или купуваш нещо, или се махаш! Все за "циганска работа" пък ви зна ...
  962  15 
6 Puesto (5  15.2%) Писмо
Умирам, приятелю! Знам, не те послушаха! Отново посегнах към нея, а тя не прощава! Залитнеш, стъпиш на криво и политаш - в пропастта. Вярвах, че ще и избягам, че няма да се пристрастя - сгреших! Зависимостта ми към нея излезе по - силна от мен! Боли ме, приятелю! Всеки ден болката става все по - нет ...
  614  11 
7 Puesto (4  11.5%) Сърце за петима
Това е най-хубавият час за мен – разходката ми в кварталния парк. Освен бягството от малкия апартамент, другото хубаво е запознанствата и историите, които остават задълго запечатани в съзнанието ми.
Крачките ми отекват по чакълената пътека, стряскайки заспалите на припек котки. Една от тях направи к ...
  853 
8 Puesto (3  10.8%) Далеко ще стигнеш
Преди години съвсем случайно се уредих с работа в чужбина. Може би Пръстът на Съдбата ме беше посочил, защото разбрах, как хората с триста зора се опитват да пробият нанякъде. Всъщност никак не беше лесно, така и не се вписах.
Едно лято се бях върнал да ‘подзаредя батериите’ и така се случи, че в ко ...
  753 
9 Puesto (3  8.6%) Един и десет
Имам малко приятни спомени от началното училище и прогимназията, това е един от тях. Благодаря на учителката, която направи това. Ако някога я срещна отново, пак ще ѝ благодаря.
Беше зимен сезон, децата играеха в двора на училището. Правеха снежни топки и се замеряха едно друго. Смях и викове се раз ...
  863 
Ти не я обичаше.. просто не искаше да е сама. Страх те беше да я оставиш, горката, толкова е слаба, лабилна, нелепа дори. Ти не я обичаше.. просто от жал беше с нея, от милосърдие. Мислиш си – още малко време ще й дам, тя ще бъде добре, само малко време да мине..
Ти не го обичаше.. просто не искаше ...
  871 
  744 
12 Puesto (1  3.9%) Игра
В живота има повече нещастие, отколкото щастие. Това, че той не трае вечно е просто милосърдие.
Ерих Мария Ремарк
- Бялото ти отива – засмя се Смърт безрадостно. Той изглеждаше точно както го рисуват: скелет, носещ голяма коса, облечен в черна роба с качулка. Гласът му беше прегракнал и сякаш идваше ...
  865 
13 Puesto (1  3.8%) Кафе с вафла
Старият будилник зазвъня и той почти го удари, за да спре. Беше в средата на четиридесетте, но все така мразеше да се буди рано сутрин. Особено понеделниците. Още от казармата му тежеше ранното ставане, след това в работата, независимо каква беше тя, ставането сутрин му беше най-противното от всичко ...
  802 
14 Puesto (0 ) Притча за...
Кога най-после ще разберат, че задушават не някой друг, а самия живот?
Притиснат го в ъгъла и започват да го душат:
– Дай ни, давай, дай!
Отначало той се извърта, отскубва се, преминава през пръстите и се скрива зад гърба им. Иска му се да избяга, ама не може: та нали е техен живот, техният собствен ...
  705 
15 Puesto (0 ) Живот по ноти
20 август, 2024
С пура в ръка Филип съзерцаваше морската шир от горната палуба на яхтата си. На хоризонта небето и морето сякаш се бяха сляли в лазурна необятност, смущавана единствено от трептящата тук-там белота на морските вълни. Там нейде в далечината се виждаха неясните контури на суша.
‚Трябва ...
  1217 
Propuestas
: ??:??