Стоя на терасата и пуша поредната цигара. Не знам коя ми е за днес. Това едва ли е толкова важно. Даже не се и замислям. Вечерта е студена и сякаш по-тъмна от всяка друга. Звездите не се виждат. Казват, че щом вечер не се виждат звездите, значи следващия ден ще е студен и няма да има слънце. И това не е важно. Сирена на линейка ме изваждат от замисленото ми състояние. Къде ли отива? Какво ли е станало? Не знам. Филтърът на цигарата ми вече пари. Дори не съм забелязала, че е изгоряла. Поредната самотна вечер с цигара на терасата. Годините си минаха и нищо не се е променило. Старият часовник бавно си тик-така на стената. Отмерва часовете, дните, седмиците даже годините на моето съществуване. Даже не помня откъде го имам. Толкова много време мина от онези дни... Как стигнах до тук, сама не знам. Сякаш вчера бяхме млади, сякаш вчера вървяхме прегърнати по брега и си шепнехме един на друг "Обичам те". Нишката на нашия живот се скъса и остана там някъде зад сивите облаци, покриващи нощното н ...