***

3 авг. 2007 г., 11:03

Эссе

1275 0 0

                      Всяка вечер заспивам с мисълта за теб... с мисълта за държанието ти към мен,
и постепенно започвам да усещам измъчени сълзи как се стичат по скулите ми...
          И знам аз... ти стремглаво продължаваш напред и аз се стремя към това, но знай, за мен това е адски трудно...
        Трудно е, защото в мен все още искри една искра, искра сътворена и запалена в резултат от моята силна обич към теб...
Но бъди сигурен... знам, че в теб, в твоето ледено сърце няма и следа от тази искра... която щеше да го разтопи...

***

Свързани произведения

Комментарии

Предложения