3.08.2007 г., 11:03

***

1.6K 0 0
                      Всяка вечер заспивам с мисълта за теб... с мисълта за държанието ти към мен,
и постепенно започвам да усещам измъчени сълзи как се стичат по скулите ми...
          И знам аз... ти стремглаво продължаваш напред и аз се стремя към това, но знай, за мен това е адски трудно...
        Трудно е, защото в мен все още искри една искра, искра сътворена и запалена в резултат от моята силна обич към теб...
Но бъди сигурен... знам, че в теб, в твоето ледено сърце няма и следа от тази искра... която щеше да го разтопи...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дори Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Амортизация

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Само ако започнеш да правиш добро...

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...