22 июн. 2007 г., 15:56

**** 

  Эссе
1082 0 1
1 мин за четене

Много често сме чували от близки на сърцето ни хора репликата "Давай, продължавай, животът е пред теб". Но някой гарантира ли ни, че това наистина е така? Някой дава ли ни гаранция, че утре няма да ни блъсне камион, кола, автобус? Не, няма кой да ни даде тази гаранция! Тогава защо ние, хората, казваме тези думи? Дали просто, защото искаме да е така, защото искаме да доживеем да видим децата, внуците и даже правнуците си? Дали това не ни е в природата? Какво правим, когато загубим скъп човек? Какво правим, когато тази празнота отвътре иска да излезе? Какво правим, когато нямаме сили да продължим, да се борим? Какво правим, когато се откажем? Как ще се сбогуваме с всички хора, които ни обичат? Как ще се сбогуваме със всички спомени, макар и някои от тях да са тежки? Как ще си отидем? Нима просто всичко ще загърбим, ще се откажем... ще се предадем?! Какво ще направим, ако един ден се събудим и видим, че си нямаме никой?! Никой освен страха, болката и тъгата...






П.п Посветено е на човека, който ме научи какво значи да обичаш и да те обичат, да разбираш и да те разбират... да живееш за другите...

© Ангелски Греховна Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • ....без думи!само положително, задавам си тези въпроси, и се чедух дали лекува времето-едва ли..
Предложения
: ??:??