Когато се докоснах до сърцето ти, до душата ти, аз видях бедно самотно дете. Аз първа надникнах в душата ти, пожелах да те опозная. Разбрах, че хората са различни сред обществото - прикриват себе си. Радвам се, че успях да ти стана приятел.
Въпреки че днес всичко е толкова объркано, аз зная, че превъзмогнах себе си и станах по-силна. Въпреки че "ти и аз" е невъзможно, аз вярвам, че направих повече от възможното. Днес аз съм самотната душа, която чака да бъде намерена, днес аз съм бедното на надежди и мечти дете, днес ролите са разменени. Но ти едва ли ще направиш като мен... едва ли ще дадеш най-доброто от себе си, за да се докоснеш до сърцето ми. Защото от нас двамата аз съм по-силната, по-разсъдливата. Аз съм твоята противоположност.
В реалността ти си големият, независимият, човекът, на когото всеки се възхищава. Но можеш ли да кажеш това за себе си, когато си до мен? Можеш ли да отречеш промяната в себе си? Защото аз не мога! Аз се променям, превръщам се в стихия, готова на невъзмо ...