8.02.2007 г., 13:18 ч.
***
1 мин за четене
Когато се докоснах до сърцето ти, до душата ти, аз видях бедно самотно дете. Аз първа надникнах в душата ти, пожелах да те опозная. Разбрах, че хората са различни сред обществото - прикриват себе си. Радвам се, че успях да ти стана приятел.
Въпреки че днес всичко е толкова объркано, аз зная, че превъзмогнах себе си и станах по-силна. Въпреки че "ти и аз" е невъзможно, аз вярвам, че направих повече от възможното. Днес аз съм самотната душа, която чака да бъде намерена, днес аз съм бедното на надежди и мечти дете, днес ролите са разменени. Но ти едва ли ще направиш като мен... едва ли ще дадеш най-доброто от себе си, за да се докоснеш до сърцето ми. Защото от нас двамата аз съм по-силната, по-разсъдливата. Аз съм твоята противоположност.
В реалността ти си големият, независимият, човекът, на когото всеки се възхищава. Но можеш ли да кажеш това за себе си, когато си до мен? Можеш ли да отречеш промяната в себе си? Защото аз не мога! Аз се променям, превръщам се в стихия, готова на невъзможното, за да те завъртя в моята буря от страст и чувства. Едва ли ще разбереш колко много значиш за мен...
Но, каквото и да казвам, не мога да променя реалността, в която ти си силният, аз - самотната, беззащитната, реалност, в която сме непознати.
Въпреки че днес всичко е толкова объркано, аз зная, че превъзмогнах себе си и станах по-силна. Въпреки че "ти и аз" е невъзможно, аз вярвам, че направих повече от възможното. Днес аз съм самотната душа, която чака да бъде намерена, днес аз съм бедното на надежди и мечти дете, днес ролите са разменени. Но ти едва ли ще направиш като мен... едва ли ще дадеш най-доброто от себе си, за да се докоснеш до сърцето ми. Защото от нас двамата аз съм по-силната, по-разсъдливата. Аз съм твоята противоположност.
В реалността ти си големият, независимият, човекът, на когото всеки се възхищава. Но можеш ли да кажеш това за себе си, когато си до мен? Можеш ли да отречеш промяната в себе си? Защото аз не мога! Аз се променям, превръщам се в стихия, готова на невъзможното, за да те завъртя в моята буря от страст и чувства. Едва ли ще разбереш колко много значиш за мен...
Но, каквото и да казвам, не мога да променя реалността, в която ти си силният, аз - самотната, беззащитната, реалност, в която сме непознати.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Есето ти е много хубаво и разкрива,че не всеки е такъв какъвто изглежда, и ако съумеем като теб да успяваме да докоснем душите на останалите,и да сме приятели с тях,може би светът щеше да е по-добър.Има хора,които не приемат реалността и искат да са такива,каквито ги виждат останалите,страхуват се да признаят своята слабост.Въпреки всичко,ти си успяла да се приемеш такава каквато си и не отричаш промяната в себе си!!!БРАВО!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
