Черпя сили от болката и тъгата. Всеки път когато "умирам", се научавам да живея отново. Ако искаш да имаш това, което никога не си имал, си длъжен да направиш това, което  никога не си правил... Готов ли си да го направиш? Стиска ли ти?  Писна ми да съм всичко за всеки, искам да бъда нещо за някои. Търся едно истинско усещане, което може да ме накара да живея истински. Да оценя всяка секунда, всяко вдишване и издишване и да разбера, че са важни точно тези моменти, в които дъхът ми спира.
Да ме направи нов човек, да ме пренесе на друго място, да не мисля за нищо друго... Усещане, което си струва всяка саможертва,
всяка възможна или невъзможна цена... Всеки миг и всеки дъх от краткото ни съществуване... ДА ОБИЧАШ... и да бъдеш обичан.
Стига това да се случи преди последното ми издишане... значи е имало смисъл и не съм живяла напразно.
Дори ако този последен дъх е цената, която трябва да заплатя, за да го заслужа...