ОПУС №2    

На тема “Някои ширещи се суеверия”

       Както и в първият ни труд , отново ще стане въпрос за проклятието на човешкият род “ЛЮБОВТА”

Вече виждаме възмутените лица на всички попаднали в нейната власт, но почакайте  изтърпете скромното ни изложение и тогаз произнесете суровата си присъда.

ВЪПРОСА Е “ЗАЩО ПРОКЛЯТИЕ”?

Защото твърде са малко миговете носещи наслада.Изключваме миговете на плътска страст, на апетита към плътта на ближния.Те изпитани истински и на място имат значение  дотолкова , доколкото представляват чиста проба глад, глад който трябва да бъде задоволяван периодично ,както се задоволява с храна организма.И както  задоволявйки глада със храна приготвена от майстор -готвач, така и не само задоволявайки  плътският глад, но и наслаждавайки се на майсторството  миговете на плътска страст имат още по -голям смисъл.

Извън тях започва проклятието.

В началото бе  Страста.И веднага след нея страха и заблудата.

Страха ,че обекта на СТРАСТА може да не я сподели, започват кроежи и най-безплодното прахосване на човешко време и изобретателност.Пред “Прокълнатия “ се явява безкрайната процедура нямаща равна на себе си по строг формализъм.

Отново и отново повтарящи се фрази и движения , движещи се в  един започнал от някога и свършващ някога ритуал.Многоглавата хидра наречена “Любов” изправя една след друга зеещите си пасти които “Прокълнатия” трябва да храни една след една и веднъж стигнал последната се връща отново на първата.Умората тегне на плещите му, но формализма на процедурата по хранене не търпи отклонения.Та нали ред глупци са му втълпявали за “Любовта ,която иска жертви и саможертви и копромиси”.Искащото жертви “ПРОКЛЯТИЕ” , жадните му за заблуда пасти зеят и от тях капе потта на прокълнатите.

CAPITUL  II

Невярващ на очите си , “Прокълнатия” стига до някъде - озовава се вътре  или остава завинаги вън. Отново заблудата.

Къде вътре, нещастни ?! Вътре в какво ? В своята bпрокълната плът и заблудата . Кратък напън на течносттите навън, сред крясъци на истинска страст-рядко, или сред заблуда.И после тишина, качил се на върха и там няма нищо.И после какво ?Трябва да се направи нещо за да се запълни върха, и отново формалната процедура   на движения не търпяща отклонения.

(Ще напомним още веднъж на критичния читател ,че не става реч за плътската игра.)

И виждаме тълпи от двойки с мъртви лица, ходещи и мъкнещи озъбени в фалша на процедурата тежеста на проклятието.

Всеки разговор е бойно поле , при който честта и милостта не съществуват. Победилият глозга душата на победения , а ако нея оглозга до края на мизерният си живот се прехвърля на друга.

Ако пък битката е равностойна, оглозганата плът се замества от плътта на най-ближния на “Прокълнатите”, нали природата не търпи вакуум. Хвърчат лиги и пот и смрад около   “Прокълнатите”,

цапат всичко наоколо и облещените лица на останалите застинали в същата глуповата гримаса на заблуда.Не търпят умора в заблудата си , отново и отново кроят планове ,и търкалят отдавна мухлясали и прогизнали от пот клишета , окачествящи единият или другият от “Прокълнатите”. Позовавайки се на един или друг изключително вреден опит.

А краят ?

Няма такъв !!!!

Проклятието ще тежи вечно над грешните им рамене ,наказвайки ги да живеят в вечна заблуда и страх. Стремейки се да влязат в крепости в които няма нищо , и пазейки някой друг да не открие заблудата им.

Писано от раб Божи Anonimus

1999 год от Рождението на Христа.