ЕДНО ЗАКЪСНЯЛО ОТВОРЕНО ПИСМО
Да ме прощаваш, Любов... но не издържам на твоето постоянно присъствие в сънищата. И в мислите. И това как беляза сърцето ми - не, аз няма да ти го простя. Да ме прощаваш... че те споменавам, че те ругая, че те благославям, че те отричам и проклинам, докато се загнездваш все по-надълбоко в ума ми.
Върви по дяволите, Любов! Улови стъпките на събратята си и тичай към ада – към твоя роден дом. Не искам да те имам, ни ти мене да имаш, не ща да се загнездваш така ужасно-нагло във съня ми. Не те обичам! Аз те мразя! Аз те мразя със силата на двеста разярени циклона, отприщили гнева си, разлели го из целия свят, аз те мразя тъй както никой друг не ще да е мразил на тоя неверен свят!! Аз те мразя... тъй силно, тъй пламенно те мразя, тъй безцеремонно и вулканично те мразя, задето така силно те обичам и така нагло си се поместил в моите мисли! Задето толкова глави от собствения си роман за тебе изписах и толкова стихове на теб посветих! Така силно те мразя, Любов, ч ...