* * *
Никога няма да забравя начина, по който ме докосваше и ме караше да бъда истинска и желана. Ти беше този, който обичах най–много. Няма и момент, в който да не мисля за теб. Ти си единственият, който желая. Опитах да те забравя, опитах се да намеря любовта отново, но не стана… Твоят образ непрекъснато се появява в мислите ми и ме кара да плача… Истински…. Толкова щастлива бях и за един миг целият ми свят се срина… И всичко красиво и мечтано. Знам, че вече не ме искаш до себе си, но за жалост аз всяка вечер заспивам с мисълта за теб и за красивото време с теб.
Опитвам се отново да те открия в някой друг, но тебе те няма… Защото си единствен и неповторим. И само ти ме караш да се чувствам щастлива.
Но може би вече никога няма да те имам… Ще направя всичко, но може би любовта е измама…Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Зорница Маринова Все права защищены
