Feb 24, 2008, 4:51 PM

* * *

  Essays » Love
1.5K 0 1

Никога няма да забравя начина, по който ме докосваше и ме караше да бъда истинска и желана. Ти беше този, който обичах най–много. Няма и момент, в който да не мисля за теб. Ти си единственият, който желая. Опитах да те забравя, опитах се да намеря любовта отново, но не стана… Твоят образ непрекъснато се появява в мислите ми и ме кара да плача… Истински…. Толкова щастлива бях и за един миг целият ми свят се срина… И всичко красиво и мечтано. Знам, че вече не ме искаш до себе си, но за жалост аз всяка вечер заспивам с мисълта за теб и за красивото време с теб.

       Опитвам се отново да те открия в някой друг, но тебе те няма… Защото си единствен и неповторим. И само ти ме караш да се чувствам щастлива.

        Но може би  вече никога няма да те имам… Ще направя всичко, но може би любовта е измама…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зорница Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

  • много хубаво си започнала,защо не си го довършила натам...има още какво да се желае-довърши го и ще стане много добро есе.

Editor's choice

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...