„А утрините тук са тихи“
Вездесъща тишина. Неделя сутрин – паркът е почти празен.
Малките стръкчета, все още тъмно зелени от нощната роса се събуждат, за да се сбият с новия ден.
Сядам на една пейка.
Сам!
Влагата леко се просмуква и залепя тениската за гърба ми. Хладно е - настръхнала кожа.
Мирис на прясно окосена трева попива в ноздрите.
Водя и подкрепления – дълго кафе и Тоник.
Присвивам леко очи, изключвам мозъка и започвам да слушам.
Чувам как се движат мравките. Без емоции, без чувства... Напред, после назад. Цял живот – кръговрат.
Дъх на кафе. Лека пара от притворените устни...
Полюшващите се клони редят шарена мозайка по алеята. Очите се местят отчаяно, с надежда, в някаква налудничава игра със слънцето. ...