Докато тя се бореше със демоните си, баща ù отново вдигаше ръка на майка ù. Отново крещеше, обезумял и ослепял от алкохола, който е изпил.

Всеки ден и всяка вечер в продължение на дни, тя изтърпяваше всяка обида, всеки презрял поглед и се страхуваше... страхуваше се да му се противопостави. Майка ù бе неотлъчо зад гърба ù и поемаше ударите на ужасните псувни, които излизаха от устата му.

На ръба на всяка обида, момичето наум си казваше – „Бъди силна и не показвай слабост, не плачи!”  и това ù даваше кураж, но само за момента, после си казваше, че ще се наплаче хубаво, но сякаш сълзите се бяха стопили... но болката не!

Как да живееш под един покрив с такъв човек, как да избягаш, ако нямаш възможност, как да се изправиш пред най-големия си страх?

Момичето всяка вечер заспиваше със страх, със сълзи на очите и искаше този ад да приключи... но нямаше смелост. Можеше само да плаче, докато болката за момента не отшуми...

И благодарение на тези сълзи, тя ставаше по-силна пред другите и не позволяваше да я тъпчат и подиграват.

Защо трябва да има насилие вкъщи, за да станем по-силни в живота?

 Защо, защо, защо...