Благодарение на филмите (най- вече) имаме представа за този вид услуга. В някои държави, като САЩ например, да посещаваш, а още повече да имаш личен психоаналитик, е въпрос на престиж. И ако преди години това е било мода, то днес е необходимост. В забързания свят на Макдоналдс, вдигнатите на бюрото крака, стресът от срутените „близнаци” психоаналитикът е по-търсен и от личен лекар у нас по време на грипна епидемия. В нашата действителност това ни се струва излишно. А дали е така? След като толкова искаме да се „поамериканчим”, не трябва ли да се замислим и за тази тяхна „пристрастеност” или... необходимост?

Някой ще каже, че затова и имаме приятели. Да, но приятелите също си имат проблеми. В много от случаите говорим, срещаме разбиране, понякога може и да поплачат с нас, но това би ли ни помогнало? Приятелите са прекалено пристрастени, когато им искаме съвет; те се опитват да не ни наранят (дори и да виждат, че не сме прави), а това може да ни отведе в грешна посока. И докато си изливаме болката, приятелят ви мисли как ще ни засипе със своите проблеми. Мислим си: „Е, да. Не съм само аз в това положение. Има къде-къде по-тежки случаи...”, но и това няма да ни реши проблема, нали? От друга страна, след като толкова държим на приятелите си, трябва ли да ги обременяваме със себе си? (Съответно и те нас).  Ще кажете: Нали за това са приятелите! Е, да – така отговарям, защото и аз живея на тази географска ширина и имам изграден начин на мислене, но често се замислям по този въпрос...

От друга страна психоаналитикът е безпристрастен. Няма да ни прекъсне с израз от рода: „О, това е нищо, моето е истински проблем!”; неговата цел е да ни помогне да решим проблема, а не да го оплакваме - той няма да поплаче с нас; няма да се чувстваме гузни, че го натоварваме излишно, защото това му е работата – за това му плащаме. И най-хубавото – няма да се притесняваме, че ще издаде тайната ни, защото е длъжен да я пази. Тук, естествено, възникват съмнения – дали е достатъчно професионалист; дали няма да протака нещата, за да ни взима парите; дали няма да ни манипулира и да ни кара да вършим „странни” неща (толкова филми са давали за това!); дали... Винаги ще има въпроси... И това е добре! Ще има и съмнения... Това също е добре!

Но след като все по-често имаме нужда от  успокоителни,  след като все по-трудно заспиваме, след като работим по 25 часа в денонощието (образно казано) и въпреки всичко искаме да се усмихваме, искаме да имаме семейство, да сме щастливи и обичани... Трябва ни спокойствие! Дори и да ни струва пари и да си го купим от личния психоаналитик!