А вие щастливи ли сте? Зависи кой пита, нали? Свикнали сме да крием чувствата си. Страх ни е да кажем, че сме нещастни, за да не ни помислят за слаби или болни от тежка болест. Всеки отбягва нещастните хора. Затова винаги отговаряме на въпроса "Как си?" с "Добре", въпреки че понякога сме смазани от ежедневието. Какъв е смисълът да имаме чувства, ако ги крием и не ги показваме. Ако се замислим обаче и признаем, че сме нещастни пред някой, всъщност ние го правим щастлив. Така е, защото в човешката същност е заложено постоянно да сравнява себе си с останалите. Щастието не е нищо друго, освен поредното сравняване на едно състояние с друго. Колкото е по-голяма разликата, толкова по-щастливи се чувстваме. От там идва и мисълта на Александър Дюма-баща: "Само, който е изпитал безгранична злочестина, може да изпита безгранично щастие. Човек трябва да е пожелал да умре, за да разбере колко хубав е животът."
Друго свойство на щастието е, че не можем да го натрупваме, не можем да си загънем от нег ...