Анатомия на щастието
А вие щастливи ли сте? Зависи кой пита, нали? Свикнали сме да крием чувствата си. Страх ни е да кажем, че сме нещастни, за да не ни помислят за слаби или болни от тежка болест. Всеки отбягва нещастните хора. Затова винаги отговаряме на въпроса "Как си?" с "Добре", въпреки че понякога сме смазани от ежедневието. Какъв е смисълът да имаме чувства, ако ги крием и не ги показваме. Ако се замислим обаче и признаем, че сме нещастни пред някой, всъщност ние го правим щастлив. Така е, защото в човешката същност е заложено постоянно да сравнява себе си с останалите. Щастието не е нищо друго, освен поредното сравняване на едно състояние с друго. Колкото е по-голяма разликата, толкова по-щастливи се чувстваме. От там идва и мисълта на Александър Дюма-баща: "Само, който е изпитал безгранична злочестина, може да изпита безгранично щастие. Човек трябва да е пожелал да умре, за да разбере колко хубав е животът."
Друго свойство на щастието е, че не можем да го натрупваме, не можем да си загънем от него, когато го имаме в повече и да си го оставим в скрина за черни дни. То съществува за един кратък миг, след което пламъка му угасва. То е като падаща звезда, която изгаря по малко, но изгаряйки радва всички с блясъка си. Щастието е единственото нещо, което не можем да си поставим за цел. То е стремежът към постигането на целите ни, а не постигнатата цел. Смисълът на щастието е в самия житейски път, който извървяваме към висините. Не бягайте по този път. Няма да имате време да се зарадвате на видяното по него или може дори да пропуснете да обърнете внимание на онези малки неща от ежедневието, за които само ще си спомняте, че са ви радвали.
© Дидо All rights reserved.
