11 февр. 2010 г., 23:08

Ангели, умрете! 

  Эссе
1483 0 6
2 мин за четене

Ангели, умрете!

 

There's an angel, with a hand on my head

She say's I've got nothing to fear

She said: La illaha illa Allah

We all shine like stars

Then we fade away*

 

 

 Не мога да разбера защо в 80 % от случаите вратите влизат първи в завоя. Не съм хазартен тип, никак даже. Намалявам – щом трябва. Знам къде е границата.  Когато  карането се трансформира – в нисък полет...

 Драйфа ми се вече от толкова обикаляне. Като топка в шибан флипер. Накъдето и да рикоширам – стена... Дзън – 100 точки за поредното разочарование, 200 за разбита мечта.

 Дали да не се захвана с продуцентство? Ще си имам собствено риалити. „Блазни ли ви животът? Искате ли да усетите истинския му вкус? Тогава елате в шоуто „Земята се върти”". Регламентът е сравнително прост. Засилваме някого по нанадолнището и броим колко пъти прави движението, по-известно като глава- крака (гръб, гъз или друго). Победител е този, който остане жив. Ако пък имаме няколко финалиста, победителят се определя според броя ротации. За комфорта на участниците сме осигурили безплатен рентген, бързостягащ гипс, както и гарантиран трансфер до най-близката хладилна камера.

 „Но ти не разбирай, че мразя живота...”, той просто виси - на копринена нишка.

 И докато се търкалям в тоя адски карамбол, като малко, сладко гюле, станах кораво животно. Вече нося както на бой, така на глад, инфлация и безпаричие.

 Балансирам сам на ръба – на триста метра. Скачам, молейки се да има кой да ме хване. Ляво, дясно, ляво... като скиор на слалом, минавам през вратичките в живота – на прибежки.

 Все по-осезателно мирише на тамян. Спокойно! Аз съм стар ездач – джигит!

 В главата ми говорят. Гласове. Много! Едни тихичко гъделичкат ухото ми, шепнейки. Други чегъртат пискливо по мозъчните ми гънчици – като нокти по „горещ ламаринен покрив”.

 Викат ме, молят, обещават девственици на кило, заповядват авторитетно... Цяла рота ангели пеят хорово на гласовата ми поща и замерят с некролози по факса.

 Майната им!

 Ещë не вечер!

 Едва ли бих се убил умишлено. Имам достатъчно разум. Или страх...

 - Това е птица! Не, това е самолет...

 Това съм просто аз.

 Така живея – на 8000 оборота. На границата. И малко отвъд нея.  

 А ангелите-снайперисти горе тихо се смеят на развален испански и изхрачват поредните девет грама оловна любов.

 С вятър в гърба и дълги светлини в очите, без бронежилетка, летя напред, развял над главата си елегантно изпънат среден пръст.

 

 *Има ангел, положил ръка на главата ми

 Тя казва, че няма от какво да се боя.

 Казва: Няма друг бог освен Аллах

 Всички блестим като звезди

 И после избледняваме...

 

 Santana ft. Everlast – Put you lights on

© Филип Филипов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Фил! Ти си...всъщност, каквото и да се каже ще е постно.Караш пулса ми да минава 150 като чета.
  • Не мога да ти се начета на произведенията...
  • много кефиш...уникат...пиши да се наслаждавам!
  • Да, така е - "Еще не вечер..." Тази фраза е основното въже - за абордажа... Поздрави!
  • Да. Нещо такова е животът и още нещо, както се казваше в един български филм. Поздравления за хубавото есе.
  • Доста красноречиво,отчетливо,убедително...хареса ми...
Предложения
: ??:??