22 июл. 2009 г., 22:58

АО

1.9K 0 8
2 мин за четене

Ние сме постиндустриална армия. Ние имаме ясна за нас структура, но тя ще остане невидима за вас. Ние нямаме дивизии, батальони, пехота, военновъздушни сили, ние нямаме дори командване. Не можете да посочите на карта къде точно се намираме - ние сме навсякъде. Ние нямаме оръжия в смисъла, който вие използвате за това понятие. Към нас няма линии за снабдяване, които можете да прекъснете. Ние не изискваме подчинение. Ние не бихме събудили у вас парадно възхищение, защото ние не провеждаме паради. Ние просто сме постиндустриална армия и ние ще победим.

Всички оръжия, които до днес е използвало човечеството, са били употребявани за това, една сложна система да бъде опростена – дървената сопа, каменната брадва, боздуганът, мечът и куршумът са били способни да превърнат сложни концепции за природата, пантеони от божества, романи, любовни сонети и гениални технически прозрения, намирали се в нечия глава, в една пихтиеста кървава каша, разпръсната по прашната земя. Ако едно оръдие на труда може да се възприеме като средство за извличане на предмети, неизвлечими чрез непосредствената ни физиология от околната среда, то всяко оръжие се явява антипод на всяко оръдие на труда. Оръдията на труда усложняват природата, съчетавайки материали и техни свойства в комбинации, несрещани в природата, класическите оръжия – опростяват природата, защото, освен разрушавайки създадените от оръдията на труда предмети, те са способни да разрушат и създадените от самата естествена среда структури.

Ние изобретихме Абсолютното оръжие, години работихме над него, построихме го и ние вече употребяваме Абсолютното оръжие.

Абсолютното оръжие не опростява системите, то не ги разгражда до елементарните им съставни части, то не деструктурира структури. Абсолютното оръжие усложнява.

Абсолютното оръжие усложнява структури и затова е смятано за толкова опасно, за толкова противоестествено и толкова противоречащо на това, което наскоро сте възприели за морал. Вие няма да разберете кога Абсолютното оръжие е било употребено срещу вас, вие няма да разберете, че сте били безвъзвратно поразени от Абсолютното оръжие.

Няма да разберете, защото, в по-голямата си част, вие сте машини, държите се като машини и ви програмират като машини.

Програмирани сте да възприемате откровеността като глупост, великодушието като малодушие, благородството като проява на слабост, търпението като наивност. Програмирани сте да харесвате фалша пред истината, притворството пред откритостта, безвкусицата пред красотата, мръсотията пред чистотата.

Убедили са ви, че: няма смисъл, нямате собствени сили, нямате дарби, не сте способни, не можете сами, не можете заедно.

Вашите програми са станали ваша собствена същност, вие се възприемате чрез програмите си, вие се изживявате чрез програмите си, вие харесвате програмите си. Но вие сте предвидими и управляеми като машини. Не, не от нас - ние и не искаме да ви управляваме.

Машините са прости – при подаване на определени суровини, инструкции и при определени настройки те винаги дават това, за което са били направени и настроени. В сходни условия дават еднакви резултати. Едно и също пак, и пак...

Един ден няма да е така, вие ще престанете да бъдете машини.

Абсолютното оръжие усложнява.

Ние сме постиндустриална армия! Ние ще победим!

 

Дами и господа, зареждането започна. Ние сме постиндустриална армия. Вие сте Абсолютното оръжие. Ние ще победим!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никодим Сертов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря на всички.

    Разбира се, Нели, не всички, иначе откъде ще рекрутираме бойци в нашата постиндустриална армия.
  • Винаги съм подозирала нещо такова!
    Надявам се все пак, че не всички...
    Хубаво есе!
  • Здравей, Никодим! Видях есето още щом го качи, определено много ми хареса ,просто ми се искаше,да намеря точните думи за да кажа, че се надявам ... Поздрав сърдечен!
  • Оригинално и неординерно мислене. Ти си си!
    Поздрав, отровичке!
  • Супер е!

Выбор редактора

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...