Асансьор до успеха няма, трябва да използваме стълбата.

Асансьор до успеха няма и може би това е за добро. В противен случай много бързо бихме постигнали целите си и тогава се губи тръпката от борбата, от надеждата да осъществим плановете си, от вярата, че ще успеем. А те - планове, мечти или стремежи, както искате ги наречете, много често са встрани от представата ни за тях. И ако ние ги достигнем толкова бързо и лесно, без да сме се изкачвали по стълбата на успеха, без да сме положили труд да ги постигнем, вероятно те няма да ни се сторят интересни, а и тръпката от успеха няма да е толкова сладка. Затова се налага да използваме стълбата.

А тя - стълбата, води нагоре, но и надолу. Кой обаче доброволно слиза от нея? Всеки иска да е на по-горното стъпало. Гледката, която се открива оттам е по-широка, по-интересна. Често обаче не можем да я видим, защото изкачвайки се по стълбата на успеха, ние губим ценностите си, зрението и слухът отслабват. Ставаме слепи и глухи за проблемите на тези, които стоят по-долу от нас в стълбицата на успеха. Винаги приравняваме това, което е при нас с това, което е навсякъде.

Смирненски е написал: "Приказка за стълбата", чрез която е искал да обърне внимание на тези проблеми. За съжаление много от нас не са си взели поука от нея. В наши дни личното щастие е най-важно. Няма ентусиасти, които да жертват себе си за доброто на другите.

Стъпалата са красиви, но красотата понякога е коварна. Миг невнимание и си долу. Тогава зрението и слухът се нормализират. Отново си в играта с парите в днешното материализирано време. Парите и властта са се превърнали в наркотик, няма добродетели или е останал само егоизмът.

Малко по малко човек започва да се превръща в роб на собствените си болни амбиции, пренебрегва малките радости в живота, за да изкачи високия връх и да вкуси от илюзорната сладост на величието на славата. Изменя се до неузнаваемост, става друг човек с друг мироглед и други принципи. Но това рано или късно ще бъде наказано, такива хора са самотни и често комплексирани.

Така че целият ни живот трябва да бъде воден от една цел - да вършим добри дела и да сме по-малко егоисти. По този начин ще живеем щастливи и доволни, изпълнени с любов. А стълбата - ние ще продължим да се изкачваме по нея и един ден ще достигнем върха, но това няма да е на всяка цена, защото някой път не си струва едно нещо да бъде пожертвано заради друго.