Асансьор до успеха няма и може би това е за добро. В противен случай много бързо бихме постигнали целите си и тогава се губи тръпката от борбата, от надеждата да осъществим плановете си, от вярата, че ще успеем. А те - планове, мечти или стремежи, както искате ги наречете, много често са встрани от представата ни за тях. И ако ние ги достигнем толкова бързо и лесно, без да сме се изкачвали по стълбата на успеха, без да сме положили труд да ги постигнем, вероятно те няма да ни се сторят интересни, а и тръпката от успеха няма да е толкова сладка. Затова се налага да използваме стълбата.
А тя - стълбата, води нагоре, но и надолу. Кой обаче доброволно слиза от нея? Всеки иска да е на по-горното стъпало. Гледката, която се открива оттам е по-широка, по-интересна. Често обаче не можем да я видим, защото изкачвайки се по стълбата на успеха, ние губим ценностите си, зрението и слухът отслабват. Ставаме слепи и глухи за проблемите на тези, които стоят по-долу от нас в стълбицата на успеха. Вина ...