Ще нарисувам... истината за тези, които имат дързостта, защото вече е необходима дързост, да бъдеш себе си (човек), такъв какъвто си.
В ранна пролет съм в гората, всички птички вече са тук, за да изградят своите семейни гнезда и не само за птиците е такъв моментът, но и за всички диви твари.
Гората е вълшебна в този момент, защото пойните птички създават най-прекрасния концерт, в най добрата концертна зала, благодарение на уникалната ù акустика. Да, обожавам тези неповторими звуци. Но човекът винаги търси звук от себеподобни. Защото, колкото и да обичам да слушам песента на славея, тя не може да събуди онова чувство, което нежният глас на една жена може да сътвори в мен, уникалната физико-химична реакция, в която аз да се мобилизирам хормонално за срещата си с нея. Това е за ушите... насладата, а не музиката от природата, звуците, издавани от срещуположния пол на себеподобни. За очите, колкото и да е прекрасна гледката на разцъфналите цветове на дърветата и храстите, на цъфналите цветя ...