Аз... и то (взе ми химикалката)
Не е нужно да поглеждам през прозореца. Достатъчно е само да чуя шума на гумите на колите, за да разбера, че е есен. Специфичният звук от минаване по мокър асфалт, където капчиците от дъжда оставят следи, се е просмукал в съзнанието ми. Но аз не искам да е есен! Вярно, преди обичах този сезон, когато за мен бе изпълнен само с цветове. Нищо повече от това. Сега трябва да се справям с облаците, студеният, влажен вятър и дъжда. Предполагам, че и той не е толкова лош, но не и когато си сам. Тогава дъждът е просто поредният синоним на самота.
Знам как да надхитря времето поне тази вечер. Ще се усмихна и ще се завия през глава. Така няма да мисля за нищо друго освен за спокойствието в моята стая, нарушавано единствено от уличната лампа. А утре вероятно просто ще стана и ще си втълпя, че все още е лято.
Тихо е. Даже твърде тихо, а мозъкът ми май не обича да бъде спокоен. Как е възможно точно когато ми се спи и послушно съм си легнала рано, да ме нападат мисли к ...