Работя като старши глуповед във фабрика за производство на реалности.
Работата ми е много трудна, отговорна и по тази причина – ниско платена. Но ние всички получаваме това, което заслужаваме. Предполагам, че у нас възнагражденията са начин да бъде отмъстен работодателят задето ни е наел; и ако проследим нишката на тази убедителна логична линия, лесно ще се изправим пред извода, че държавата, от своя страна, отмъщава на работодателите, задето съществуват. Способите на мъстта са изразява в глоби, но и в пречки пред бизнеса, бюрократични спънки от вода на разни разрешителни и лицензи, проверки или направо експроприация на приходите с данъци и осигуровки. Именно по веригата на отмъстителността можем да проследим как демокрацията у нас се е изродила в обикновен рекет – от горе на долу; и понеже избаниците рекетират избирателите, може да се твърди с относителна сигурност, че демокрацията у нас е наопаки. Е, трябва да признаем, че никой работодател не може да плати толкова малко, колкото малко може да работи служителят. Но пък и държавата рядко е способна да обере на работодателите хептен всичко; товаа се отнася и за избраниците спрямо избирателите. Винаги остава по нещичко – трошици, които наричаме достойнство, чест или неприсвоена кражба, приходи от минали години, по немарливост или мързел неусвоени от някой управник преди да го сменят или да му изтече мандатът. Никой крадец не е лишен от достойнството да бъде политик, а има ли достоен човек, който да не краде? Никой не би познал честния, ако над него не виси ореола на крадливостта.
Разказах това подробно, за да знаете с какво се занимавам в нашата фабрика за производство на реалности. Имаме много работа, както казах в преамбюла на настоящото изложение: демокрацията предполага изборен процес, а тойпък налага пълна развала и разпад на демокрацията. Целта е хората да пощуреят по урните, до оглупеят като личностите, които избират, да схванат, че тези урни са само касички на властта: всеки глас отива в задния джоб на демокрацията, където политиците си държат портфейлите.
И така, дойдат ли избори, а те винаги идват, при това по-често, отколкото изобщо се налага, всяка партия иска да произведе реалност, с която до привлече гласове. Ама как така, ще речете? Ще обясня. Реалността не е обективна, както твърдят някои корумпирани философи. Всеки вижда това, което иска да види. И чува онова, което му се чува. Друго просто не стига нито до очите, нито до слуха му. Как тогава ще излъжеш толкова много хора с толкова много различни очи и уши? Трудна работа. Трябва да привлечеш вниманието им, като ги подведеш, че виждат и чуват тъкмо това, което искат. За целта не можеш да подмениш очите и ушите, но е твърде възможно да създадеш представа за реалността такава, каквато да е удобна, приемлива и привлекателна. Колкото по-невярна и витална реалност създаваш, толкова повече очи и уши се чувстват част от нейното битие. Ето защо ако за една партия реалността представлява дърво, а за друга е въглен, дърводелецът ще предпочете първата партия, а въглищарят – втората. Ако за едни политици морето е близо, а за други морето е далеч, моряците ще гласуват за първите, а пехотинците – за вторите. Пинизът е да убедиш, че реалността на дървото позволява то да се превърне във въглен при определени обстоятелства, а дали морето е близо или далеч, от гледна точка на реалността е само въпрос на пари. Така че вие, като рупор на реалността в политическия свят, ще създадете възможност да бъдете одобряван от почти всички, колкото и илюзорно и невъзможно да е това.
При това в нашата фабрика се произвежда реалност за преди изборите и такава за след изборите. Едната обикновено е тъмна, другата – светла. Като бирата. Така реалностите се редуват като ден и нощ и малцина могат да се ориентират кога е време за сън и кога – за работа. Най-добре е всяка електорална единица така да бъде разколебана и объркана, та да си въобразява, че сънят е работа, а работата е сън. По този начин няма да може да бъде особено сърдита, когато получава фишовете си за заплата, а и никога няма да бъде напълно сигурна, че не сънува. Единицата винаги си е единица, дори когато не е електорална, а например бинарна. Ако тази единица не гласува, ще се превърне в нула.
Така работи демокрацията. Като двоична бройна система. Система от нули с единица пред скобата.
Напоследът открихме клонове на нашата фабрика във всеки по-голям град. И ще продължаваме – ще ни има във всяко село, във всеки квартал, във всеки дом. Само така реалността ще стане такава, каквато я произвеждаме. Ние, а не вие.
Какво конкретно работя аз като старши глуповед ли? Много сте любознателни.
Как какво? Контролирам младшия.
© Владимир Георгиев Все права защищены