Аз се казвам, ти се казваш...
Скоро чух нещо, което ме провокира да поразсъждавам по този въпрос. Две жени си говорят – едната бременна, другата с дете. От приказка на приказка и се стигна до избор на име за новия човек. Жената с детенцето съвсем уверено и с известна доза презрение зададе отговор на бъдещата майка: „Ти пък да не сложиш някакво традиционно българско име?” Не чух много добре последвалото изказване, но беше нещо от рода: „Ааамиии, неее...” – тихо, но с доста уверен тон... Не зная какви бяха съображенията за тези думи, но се замислих за имената. Имената, които избираме на децата си. И наистина ли НИЕ ги избираме? Все още е жива и традицията да се кръщават деца на баби и дядовци.
Винаги съм си мислела, че това е някакъв начин за уреждане на наследство. И не съм привърженик на този вариант. Не съм на мнение, че уважението се показва така. Например, ако се роди момче, традицията повелява да е на мъжкия татко (свекъра); неговото име, например, е Васил. И трябва детето да е като него. В някои среди се говори, че името определя до известна степен съдбата на човек и изобщо що за личност ще е (освен, че човек си прави името!). Добре, но вие не харесвате въпросния роднина, нито съдбата му... Тогава?! Влизате в конфликт с всички, защото искате най-доброто за детето си... А то дали идва от традициите... все още?! А може ли името да е от нашата географска ширина, без да е съобразено с „роднинската” традиция?
В миналото името е било средство за запазване на българското. Макар че несъмнено има много заимствани, които приемаме за наши. Разбира се става въпрос за време, когато нещата са се установявали по българските земи- заселване, култура, религия и т.н. Но в последните години толкова влияния остават отпечатък. Толкова чужди имена (и всякакви думи и изрази) чуваме; от нации, които нямат никакво отношение към нашата. Например много модерни бяха по едно време испанските – разбира се досещаме се, че майката е била фен на някой латино-сериал или конкретен герой, да речем Рикардо, Алехандро. Или американското влияние – звучното Джон замени традиционното Иван или Йоан; Стивън вместо Стефан... Ванеса или Емили. Някой може да реши да сложи на детето си доста свежо име, например Марулка...
Другата мода при имената е детето да е с името на родител – обикновено момченцата на бащите, момиченцата на майките. Но според специалистите това не е добър вариант за съдбата и характера на наследника.
Ако името наистина определя съдбата, характера и изобщо личността на човек, би било добре да се замислим доста, когато вземаме такова решение – какво име да дадем на новороденото. Съобразено или не с традициите...
Разбира се, ако нашето мислене след време се окаже, че не съвпада с неговото, винаги може да промени това, което би трябвало да е най-добре звучащото за един човек – неговото име. И все пак...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Петрова-Йордано Все права защищены
