Аз  се  вливам  в  танцуващия  листопад

     Есен.  Аз  се  вливам  в  танцуващия  листопад.  О,  какво  богатство  на  цветове,  които  ласкаво  се  преплитат!

     Не!  Есента  не е  златисто  жълта.  Тя  не  е  тъжна,  не  е  плачеща.  Тя 

просто  е  есен,  а  аз  съм  едно  листенце  във  вихрушката  на багрите  -

живо  и  трептящо.  Аз  търся  с  цялото  си  вътрешно  стремление  земята,  за  да  се  превърна  в  пръст.  Пръст  от  пръст  родена.  Аз  съм  тази  плодородна  нива.  Дълбоко  в  чернозема  пак  ще  бликат  моите  тревоги  и  радости.

Моите  грижи  и  желание  да  ви  дам  най  добрия  си  плод.  Помните  ли  как  пшеницата  сочно  бе  наляла  класовете  си?  Защо?  Тогава  защо  я  окосихте  толкова  рано?  Защо  унищожихте  сами  храната  си?  Какво  направихте  от  млечните  зърна?  Нищо.  Нищичко,  затуй  хамбарите  ви  днес  са  празни.

     Ще  дойде  жътва  и  горещи  ще  са  дните.  Земята  ще  пращи  от  слънце,

но  празна  ще  е  вашата  нива.  Самички  се  осъдихте  на  глад.  Тичайте  сега  по  чуждите  ниви  да  събирате  трохите!  Какво?  От  тичане  сте  уморени?  Прохлада  ще  ви  дам  и  погледа  ще  освежа.  Отворете  добре  очи,  сложете  си  очила,  ако  е  необходимо,  та  дано  ме  познаете.  Аз  съм  тази

пръстена  стомна  с  бързоструйна  вода.  Вземете  ме  в  ръцете  си.  Погалете  ме  и  се  вслушайте!  Тя  говори  и  жаждата  ще  утолите.  Пийте  до  насита!

Стомната  никога  не  пресъхва,  защото  тази  стомна  съм  аз.  Но  вие  не  ме

забелязвате.  Скъпата  кристална  чаша  ви  привлече.  Ала  ето,  тя  вече  е 

празна.  Каква  измама!  А  сега  накъде?  Гладни  и  жадни  сте,  невиждащи

и  нечуващи.  О,  как  искам  да  ви  помогна,  но  вие  не  чувате,  не  чувате,  не  чувате!  Защо  загърбвате  верния  глас  и  бързате?  Какво  ще  завладявате,  безумци?  Във  вихрушката  на  есенния  листопад  сме  заедно,  но  вие  не  знаете  и  кое  място  да  изберете  за  падане.  С  кого  се  състезавате?

     Бог  да  ви  е  на  помощ!