Ето пак ме оставяш... и отиваш при нея... Казваш, че на мен държиш... Стискаш силно ръката ми... Но когато аз я протегна към теб... когато искам да те прегърна вечер... теб те няма... Тя минало била... Дали? Питаш нея дали можеш да излезеш, триеш разговорите с мен... и съобщенията... да не види Тя... Минало била... А аз какво съм? Залъгалка... Тази, която те приютява, когато се чувстваш сам? Тази, глупачката, която вярва на разпилените ти думи? Другата... това съм аз... Мислиш ли, че не знам колко държиш на нея? Защо съм с теб? Или май не съм... Повярвах ти... че това бил краят... Краят на какво?... Аз не мога да заспя... Не ти... Открадвам миг след миг... Час след час... Май лъжа себе си... Влюбена съм била... Гордееш ли се с това?
    След мен, по възглавницата й слагаш твоя парфюм, за да не разбере тя, че аз съм била до теб, че съм била на нейното място... Мен си ценял... Тя не била никаква... На мен ли държиш? Мой ли си? Нейн ли си? Чии си?