26 апр. 2024 г., 11:10

Аз вътре в мен

1.1K 1 3

Всички живееха през деня, но аз предпочитах нощта. Всеки искаше да стъпи на сушата, но аз предпочитах да съм кораб в океана. Въпреки силата на мнозинството, винаги съм искал да бъда в малцинството. Сега може би ме мислят за луд, но на кого му пука? Дали това, че съм войник на собствените си желания и мисли, не ме направи това, което съм? Всеки избра да се побере в калъп, но аз избрах да разчупя калъпа. Тогава открих истинското си аз. Бях просто аз...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Tunç Devrim Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...