Крехка е любовта, веднъж я има, а после сякаш изчезва без всякаква следа, бяга от лоши думи и груби изрази, сянката на съмнението я обезсърчава, не се заблуждава, наясно е с човешката същност, има си хаотични правила, от които се ръководи, не спазва ничий други.
Човечеството така и не я разбра, останаха единствено обясненията на химиците, тук малко допамин, там малко морфин, полято с малко алкохол се получи чудесно лабораторно упражнение, опаковаха го в таблетна форма, сложиха му цена и вече целокупното човечество може да се диви на ефективната доза „любов”.
Възрастните хора разказват, как за целувката на една девойка са преминавали бариери като свян, морал и семейна чест, звучи сякаш не сме родени на земята, като притча от много далечни времена. Седим в офисите, пазаруваме в Моловете, ходим на организирани екскурзии, напиваме се в баровете в петък вечер, опитваме се да наблюдаваме децата си да не се превърнат в тежко зависими наркомани, следим лихвените проценти и проклинаме банките, ...