Крехка е любовта, веднъж я има, а после сякаш изчезва без всякаква следа, бяга от лоши думи и груби изрази, сянката на съмнението я обезсърчава, не се заблуждава, наясно е с човешката същност, има си хаотични правила, от които се ръководи, не спазва ничий други.

Човечеството така и не я разбра, останаха единствено обясненията на химиците, тук малко допамин, там малко морфин, полято с малко алкохол се получи чудесно лабораторно упражнение, опаковаха го в таблетна форма, сложиха му цена и вече целокупното човечество може да се диви на ефективната доза „любов”.

Възрастните хора разказват, как за целувката на една девойка са преминавали бариери като свян, морал и семейна чест, звучи сякаш не сме родени на земята, като притча от много далечни времена. Седим в офисите, пазаруваме в Моловете, ходим на организирани екскурзии, напиваме се в баровете в петък вечер, опитваме се да наблюдаваме децата си да не се превърнат в тежко зависими наркомани, следим лихвените проценти и проклинаме банките, от които сме теглили безброй заеми, за да се превърнем в адекватни социални единици, за да бъдем признати като „успели в този живот”, а дали сме, вечерите преминават в цифри, които са за доклада на следващата безсмислена оперативка, броим стотинките, с които ни крадат монополистите в дадената сфера на услугите, опитваме се да спестим от тези стотинки, да излъжем на дребно, да бъдем по-хитри от крадците на едро, лягаме си натоварени от сметки, кредити и желания за нещо по-различно, което в случая се явява една проста мечта и като всяка такава остава за ония свят.

 Разликата на една държава от друга държава е като тази между различните семейства, математиците лесно могат да намерят успоредните точки между двете понятия, когато интелектът ръководи действията и мисълта, а чувствата ръководят обичта между двама души, семейството изгражда една стабилна основа, респективно държавата черпи ползи от тези блага – събира налози и такси, дотук с философия на икономиката, идва ред на икономика на емигрантството.

 България – малка емигрантска държава на балканския полуостров за продан, ведно с всичките си права, задължения и фактически отношения, без реален купувач в условията на световна икономическа криза, или казано по-просто

„бегай, народе”.