11 дек. 2007 г., 07:55
2 мин за четене
Пътуване с влак, автобус, автомобил, по суша и море. Просто пътуване - където и да е, когато и да е… Всеки от нас обича да пътува, да се среща с нови хора, да посещава непознати места, да изследва света… За мен лично няма по-хубаво изживяване от пътуването с влак и по-тъжно място от гарата.
Седя си на масата и пиша това есе, а в главата ми изниква картина, описваща гара, пълна с хора, чакащи да пристигне поредния влак, който да ги отведе някъде, незнайно къде. Ето тук - едно момиче и момче, може би на петнадесет- шестнадесет години, страстно се целуват. Момчето заминава. Кога ли пак ще се съберат? Дали съдбата ще реши да ги раздели завинаги? Понатам - жена с побелели от времето коси нежно целува своя син по челото. Заминава, за да стане войник.
Ето го, влакът, пристига. Момчето целува за последен път своята любима. Войникът слага пушката на рамо и за пореден път прегръща своята майка. Започва да ръми… Стотици хора с различни съдби бързат към влака, който скоро ще потегли. Нямат време д ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация