19 апр. 2007 г., 12:36

безпрекословна 

  Эссе
1362 0 0

вътре, където е чупливо.
казваха ми да обичам.
лъжите...
докато играем,
дълбоко в гърба ми,
докато не дишам.
когато е грешка
и чакам да мине...
завинаги, приятели,
елате...
строшете...
тогава...
може би не вие...
те ще са различни,
страхът... зверовете.
никога не сте...
име, сочещо омраза.
и твоят номер...
прекалено голям,
мразя и теб.
докажи ми, че бъркам,
всички сте едни и същи,
никога няма да ви позволя да ме тъпчете!
кажи ми още!
вината...
не! не вината!
прав съм,
каквото и да кажеш, знам какво си,
никой никога не е бил това, което ти ми казваш,
познавам те,
зачерквам те!

© Светлин Николов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??