Безсмъртен
Във всеки един от нас е заложен стремеж за безсмъртие. За вечност. Копнеж за живот.
Мислил ли си по този въпрос?
В идеята за безсмъртието, колкото и необятна да е, са вплетени въпроси, разбираеми за всеки, които очакват своите отговори. Въпроси за живота, вярата, морала, ценностите, мечтите, компромисите, страха… Да, страхът е чест спътник на въпросите за вечното.
Колкото и да отричаме страхът си от смъртта, той ни преследва на всяка крачка. Не можем да избягаме от него, дори когато се опитваме да го игнорираме или отхвърлим той пак стои вътре в нас и невъзмутимо очаква нашата реакция.
И тук не иде реч за здравословния инстинкт, предназначен да ни пази от нараняване и рискови ситуации, застрашаващи живота ни, а за онази същност втъкана от Твореца. Страхът намеква за онази неотменима характеристика на човешкото ни естество – стремежът ни за безсмъртие. Копнежът ни за вечност.
Какво стои зад смущението от всяка следваща бръчка и усещане за слабост? Нима недостига на сили, болежките и дискомфорта поради тях разкриват единствено безпокойство дошло от натрапчивите сигнали на старостта. Не стои ли нещо по-дълбоко зад често срещаното душевно неразположение поради напредването на годините.
Защо когато чуем за тежка болест започваме, без да желаем, да се страхуваме?
Разпространителите на козметични средства, например, подушили този страх, успешно рекламират продукти, обещаващи по-дълга младост, уверяващи потребителя, че ще забави старостта. Паралелно с този факт ни заливат непрекъснато реклами за нуждата от здравословна храна, за да имаме по-качествен и по-дълъг живот. Звучи добре сякаш, но и носи усещане за нещо, което убягва от погледа ни.
Кое или какво ни подтиква да желаем по-дълъг и по-дълъг живот? Какво стои зад този вълчи глад за дълголетие? Какво предизвиква тази сърдечна жажда за вечност, тази изначална мечта за безсмъртие?
Ако решим да потърсим отговор на тези въпроси в страниците на книгата на живота Библията, едно е сигурно, ще получим отговорите. Ще разберем, че човекът е създаден по Божият образ и подобие (Битие, глава1, стих 27). Тъй като Творецът ни е вечен, логично е и ние като Негови творения да сме създадени вечни. Безсмъртни. Затова са толкова естествени очакването и надеждата за безсмъртие.
Тук обаче идва важното и съдбоносно уточнение, че безсмъртието има две страни. Вечен живот на място наречено рай и вечен живот на място познато като ад. За съжаление и за едното и за другото място се говори често с пренебрежение и насмешка. Споменаването им се изрича с ирония и сарказъм от мнозина. Но когато човек лично и наистина се изправи пред съдбоносния въпрос, какво ще се случи с него след като умре, иронията се изпарява като дим и остава чистия и неподправен страх от неизвестното.
Реалността не звучи забавно. Не звучи забавно ако приживе творението отхвърли, най-великата личност в човешката история, Господ Исус Христос. Личността, която е най-подиграваната. Най-презираната и омаловажавана личност. Признат или отхвърлен, Господ Исус Христос притежава властта да бъде спасителния път за човешката душа.
Всеки, които повярва в Христос и приеме изкупителната Му жертва, разпознае разпятието, погребението и възкресението на Господа като единствен път за спасение, получава този дар, вечен живот в Бога (Евангелие според Йоан, глава 11, стихове 25 и 26). Всеки, който отхвърли незаслужената Божия милост – милост подарена, чрез вяра в Христовата жертва на кръста, в края на земния си път губи този дар, привилегията на живот в рая (Евангелие според Матей, глава 25, стих 46). За него няма шанс за някаква междинна възможност – за него предстои вечно мъчение в непоносимо страдание в мястото описано в Библията като ад.
Мислил ли си по този въпрос?
Никак не е странен и необясним този вътрешен стремеж за по-дълъг живот. Той е свързан с творческият замисъл на Небесния Баща. Свързан с Любовта на Господ към всяко едно Негово създание. Желанието Бащата и детето Му да бъдат заедно. Заедно завинаги.
Колкото и да отричаме страха си от смъртта, той ни преследва на всяка крачка. Не можем да избягаме от него, дори когато се опитваме да го игнорираме или отхвърлим, той пак стои вътре в нас и невъзмутимо очаква нашата реакция. Защото…
Защото във всеки един от нас са заложени копнеж за вечност и жажда за безсмъртие. Вложени в сърцата ни от Безсмъртния ни Творец.
Мислил ли си по този въпрос?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Все права защищены
