Дъждът трополеше по дървената фасада на верандата. Отпуснат върху люлеещия се стол, пиех сутрешното си кафе. Очите ми не можеха да се наситят на всяка една безценна капка, попадаща върху сухата пръст. Уханието на тревата изпълваше дробовете ми с благодат. Целият ми живот се намираше пред очите ми. Земята, която обожавах да обработвам и поддържам.
Годинките си минаваха, а аз възхвалявах Бога за втория шанс, който ми предостави.
Преди две години получих сърдечен удар, който за малко да остави трите ми дечица без баща и милата ми жена без закрила. Работех като готвач в големия град. Елитният ресторант, с най- високопоставената клиентела и доста добро заплащане, ме бяха впечатлили. Винаги се информирах за новите тънкости, които нахлуваха във сферата на готварството. Животът ми протичаше ужасно енергично. Секундите се употребяваха за часове и винаги оставях хората след себе си изумени. Предложенията за работа следваха всяка моя крачка, но както гласи поговорката ,,камъкът си тежи на мястото ...