Има ли нещо по-сложно от нашето мислене? Бог. Съвършеният ред. Хаосът. Безкрайността. Числото едно. Това, че мислим за дадени обекти, не значи, че ги разбираме. Съществуването. Какво е то? Какво не е? Това, което си мислим ли е? Това, което виждаме ли е?

https://otkrovenia.com/bg/eseta/syshtestvuva-li-syshtestvuvaneto

                „...логически достигаме до извода, че ако съществуването на нещата е плод на Божието наблюдение, чрез което това съществуване се регистрира и обективира, то съществуването на Бог не може да е дело на негово самонаблюдение.“

               Ако Бог е създал нещо, то то съществува. Ако нещо освен Бог съществува, то е създадено от Бог. Може ли Бог да е създал съществуването? Разбира се, че да. Той съществува в нашия свят, но е нещо по-голямо от съществуването. Поне за вярващите. За невярващите той е просто идея. Ако има нещо, което Бог не е създал, тогава нямаше да Го наричаме Бог, а просто „създател на съответното нещо“, „майстор“, „любител“ или друго някое название, не толкова значимо за целия вярващ човешки род. Значи Бог е създал всичко, включително и самото съществуване, създаването като явление и други неща, без които не можем да си представим света. Преди да е създаден светът не е имало съществуване, следователно не можем да си говорим за това дали Бог се е създал или не, но дали съществува - можем, или вярваме, че съществува в нашия свят, или не вярваме. Разбира се не можем да говорим и за време. По-долу ще уточня какво имам предвид. 
               Бог съществува в света на вярващите. Съществува и в света на невярващите като нещо според тях несъществуващо. Като понятие. Като идея. Несъществуващите обекти съществуват в човешкото мислене. Обектите, които хората си мислят, че не съществуват - също. Има ли изобщо несъществуващи обекти? Да - преди да си ги помислим. (Иначе казано: Има ли обекти, които не съществуват никъде, абсолютно никъде? След като мислим за тях, вече съществуват в света на идеите.) А има ли обекти, които съществуват, но не в нашите мисли? Например някоя мисъл, която сега съществува във Вашите мисли, сега може да не съществува в моите мисли, поне не в ясен вид, освен ако не мога да чета мисли, а аз... не мога. Излиза, че съществуването на нещо може да бъде тук и там, но не и навсякъде. Съществуването може да има местоположение, колкото и глупаво да звучи това в ума ни, погледнато от някой ъгъл на навика. Единствено съществуването на Бог е навсякъде, т.к. - ако сме вярващи, приемаме, че Бог е създал всичко. Всичкото всичко. Ама наистина всичко. А Бог част ли е от това всичко? Съществуването му е част от всичко. Той не е част от... каквото и да е. Той е създал съществуването. Съществуването е резултат от... не, не от съществуването на Бог. А от Бог, от самия Бог, нашият създател и пазител. Има едно място, нито вътре, нито вън от вселената където Бог... не, не съществува, където Бог! Няма „е“ тук. „Е“ е същото като „съществува“. Бог е създал съществуването, значи има място, където Бог. Точка. Нито „е“, нито „съществува“, нито „наблюдава“, нито „създава“, има едно състояние, присъщо само и единствено на нашия създател, създателя на всичко - да не е част от... каквото и да е. Понякога учениците забравят за това, че „е“ също е глагол. А какво сме ние, ако не ученици? Не забравяме ли в разсъжденията си, че има нещо по-сложно от нас? Моля сега да нарисувате една схема. Нарисувайте едно кръгче. Нарисувайте в него още едно кръгче. Малкото кръгче е всичко. Външното, голямо кръгче, е Бог.
               След този странен увод, в който очертах и тезата си, надявам се, ясно, ще се аргументирам, надявам се, също толкова ясно и чисто. Защото това е простата истина. Целта ми не е да изразявам мнение, а да споделя разсъждения, породени от едно прекрасно есе, озаглавено „Съществува ли съществуването?“.
               Номер 1. Съществуването на нещо може да бъде тук и там, но не и навсякъде. Някои хора мислят, че съществуването е нещо навсякъде и винаги. В математиката е именно така. Теоремите не зависят нито от времето, нито от мястото, на което се намирам, докато ги чета. Учените се стремят към вечни, важащи навсякъде из Вселената истини. Друг е въпросът какво е Вечност и какво е Вселена. Значи учените се стремят и към Вечността и към Вселената също. Едни красиви идеи, но съществуват ли реално? Със сигурност съществуват в техните мисли. Но някоя от техните теории със сигурност не съществува в мислите на пеленаче. Какво става с тяхната обективност, тогава? Науката работи със света на идеите. Всяка идея съществува и може да бъде или вярна, или невярна, или нещо трето, дори. Всяко нещо съществува в света на идеите. Има едно вълшебно място, където съществува ...всичко! Също и вълшебно време - времето, в което ние мислим. Светът на идеите не е всичко (може би) но в света на идеите съществува всичко - и верните, и неверните неща, и всичко останало. Какво ли означава това? Идея си нямам, „знам, че нищо не знам“, но съм сигурна, че това е вълшебното място и време. Сега ще обясня защо светът на идеите все пак не е всичко. Ако беше всичко, т.е и навсякъде, всичко би съществувало навсякъде и значи в моите мисли щеше да съществува мисълта на целия човешки род, а тя, поне цялата, уви, не е тук... Светът на идеите е „всичко“ може би в друг смисъл - като повторение и усложнение на всичкото. Както казах, в света на идеите съществува всичко - и верните, и неверните неща. Но как така „навсякъде“ съществува в света на идеите (без светът на идеите да съществува навсякъде)? Като идея, разбира се. Светът на идеите е един малък модел на реалния свят, в който обаче е позволено всичко, и съществуващото, и несъществуващото. Моля да нарисувате още една схема. Нарисувайте едно кръгче. Нарисувайте в него още едно кръгче. В новото кръгче нарисувайте още едно кръгче. Най-малкото кръгче е „светът на идеите“. Средното кръгче е „всичко“. Най-външното, най-голямото кръгче е „Бог“. Разбира се тук може да поспори някой атеист. Нека той нарича най-външното кръгче както му харесва (напр. „голямото кръгче“) или да не го рисува, ако смята че няма нещо повече от „всичко“. Най-външното кръгче могат да не го рисуват и вярващите, разбира се. Най-външното кръгче е произволно голямо и съдържа всичко, значи изобщо не е кръгче. И другите неща не са кръгчета. Но целта беше да изясним кое какво и къде е с помощта на картинка. 
               Може би все има нещо, което да съществува навсякъде. Значи то трябва да съществува и в мислите ми. Кое е това, което съществува в мислите на всички ни? Без значение вярващи или невярващи. Трябва да съществува и в мислите на бебетата, които още не познават света на думите. Кое е това? Мисълта за произхода ни, разбира се: дори бебето отчита факта, че е било някъде и сега е другаде - като плаче. Разбира се, това, че нещо съществува в мислите ни, не означава, че съществува навсякъде. 
               Номер 2. Единствено съществуването на Бог (а за атеиста „голямото кръгче“) е навсякъде, т.к. - ако сме вярващи, приемаме, че Бог е създал всичко. Дори съществуването не съществува навсякъде. И разбира се, всичко не съществува навсякъде - макар и „всичко“ да е в частност навсякъде. Нищото също е част от всичкото. В растенията, например, също съществува Бог, тъй като той е създал тяхната същност. В картините, в поезията. В песните, които хората пеем. Бог съществува навсякъде. Бог съществува винаги. Бог е създал съществуването. Съществуващото е нещо, което оказва влияние някъде. Защо Бог да е създал всичко, стана ясно - защото иначе нямаше да го наричаме Бог. Атеистите да мислят за „голямото кръгче“.
               Невярващите може би обясняват света на някакъв необясним, необясняем хаос. Нещата са просто така, както са си. Посока, цел? Излишни според някои, важни според други, но безсмислието на света остава характерна черта за разсъжденията на невярващия. Мисълта може да е хубаво нещо според него, но глобален смисъл може би няма. Съществуването може би не съществува. Затворени сме, може би, в света на идеите. Или пък някъде другаде. Но всяко нещо, освен Бог, все някъде не съществува! Иначе щеше да е в моите мисли! Уверявам Ви, че не се намира тук при мен всяко нещо на света, дори почти нищо не се намира тук! Както и да е, би следвало да има връзка между съществуващите тук и там неща.
               Моля да нарисувате само още една схема - тази е последната. Нарисувайте едно кръгче. Нарисувайте в него още едно. В новото кръгче - още едно. В най-новото кръгче - още едно. Станаха общо четири кръгчета, вложени едно в друго. Най-вътрешното кръгче е „светът на идеите“. Следващото поред е „навсякъде, винаги“. Следващото поред е „всичко“. Следващото поред, най-външното и най-голямо е „Бог“. Можете да продължите да рисувате кръгчета във всичкото. Колкото се сетите. Но нито едно освен кръгчето „Бог“, не би излязло извън кръгчето „всичко“. Просто не би. Нали точно това означава думата „всичко“, абсолютно всичко. Защо тогава Бог не е просто част от това всичко? Защото той е създал всичко.
                Номер 3. Бог е създал съществуването. И да искаме, не можем с разсъждения да „защитим“ своето съществуване. Само Бог може. Една добра причина да вярваме в него. Но вярата не се случва с причина, просто се случва. Или съществува, или не съществува. Вие със сигурност съществувате някъде, аз също. Но съществува ли Вашето съществуване? Съществуващото не съществува? Не е възможно. Съществуващото съществува? Добре, но тогава и несъществуващото съществува. Иначе какво да е това, което наричаме „съществуващо“. Каквото и да е, за да има смисъл това, да наричаме нещо „съществуващо“, трябва да има и „несъществуващо“ нещо, някъде. Няма нещо, което да не съществува никъде. Всяко нещо съществува поне в света на идеите или, в краен случай, в света на нещата, които могат евентуално, някой ден, да се появят в света на идеите. Уви, съществуването зависи от времето. Или може би за наша радост - защото иначе не бихме го забелязали. Времето, все пак, е нашият прозорец към пространството.
                Идеята за съществуване е обвързана с идеята за Бог. Най-лесно е да обясним съществуването с Него. Без Него съществуването не съществува. Погледнете схемите, които нарисувахте, по-скоро последната, ако сте рисували правилно, предните са част от нея. Ако още не Ви е доскучало, нарисувайте още едно кръгче, така че редът на кръгчетата отвътре навън да стане следният: „светът на идеите“, „аз“, „навсякъде, винаги“, „всичко“, „Бог“. Светът на идеите е Ваш, а може би и мой, и на всеки друг човек в чието съществуване вярвате, така че спокойно можете да опитате да ме оборите. Въпрос: „светът на идеите“ не е ли огледало на „всичко“?