Спомени.......болка........и всякаш капка съмнение. Едва ли има други будни, само аз будувам в самота. Незнайно от къде ще се явиш, в очакване да дойдеш ти. Смисъл има ли.......едва ли. Ти идваш тук когато имаш нужда от утеха, от рамо на което кротко да стаиш глава. И може би това е грешка голяма......аз да те чакам, но преди да дойдеш нейде да оставиш любовта.
Въпроси.....хиляди, отговор.....ни един! Защо постъпваш с мен така – от гордост или самота!? Защо искаш да си с мен, а далечно ми е твоето сърце!? Впивам поглед в прозореца.......и чакам, но какво ли чакам....и аз самата незнам. На какво ли се надявам......има ли изобщо на какво да се надявам.....незнам. И ето я отново нея, закъсняла с 5 минути може би, поглежда плахо в часовника на пропастта и плахо, гордо ми провиква – “Наказана ще си във любовта”! И аз друго нямам, освен нея, а как бих искала да си отиде, но това е силата на самотата, да няма на кой да протегнеш ръка....
И вече нищо не остана, нито болка, нито сълзи......отид ...