Спомени.......болка........и всякаш капка съмнение. Едва ли има други будни, само аз будувам в самота. Незнайно от къде ще се явиш, в очакване да дойдеш ти. Смисъл има ли.......едва ли. Ти идваш тук когато имаш нужда от утеха, от рамо на което кротко да стаиш глава. И може би това е грешка голяма......аз да те чакам, но преди да дойдеш нейде да оставиш любовта.
Въпроси.....хиляди, отговор.....ни един! Защо постъпваш с мен така – от гордост или самота!? Защо искаш да си с мен, а далечно ми е твоето сърце!? Впивам поглед в прозореца.......и чакам, но какво ли чакам....и аз самата незнам. На какво ли се надявам......има ли изобщо на какво да се надявам.....незнам. И ето я отново нея, закъсняла с 5 минути може би, поглежда плахо в часовника на пропастта и плахо, гордо ми провиква – “Наказана ще си във любовта”! И аз друго нямам, освен нея, а как бих искала да си отиде, но това е силата на самотата, да няма на кой да протегнеш ръка....
И вече нищо не остана, нито болка, нито сълзи......отидоха си всички спомени от красивите ни дни.
И може би сега така празна, плаха, красива, но сама – желая ти да си щастлив, дори и с друга някоя жена.... но ето ги и тях – сълзите само при мисълта, че с любимите за мен очи, ти друга ще поглеждаш, че с любимите за мен мен ръце, не мен, а друга ще прегръщаш, че с любимите за мен уста, не на мен, а на друга ще казваш  “Обичам те”, не мен, а друга ще целуваш.
И както сам виждаш е невъзможно, да не те обичам, като всичко, всичко ми напомня за теб. Кафенето в което заедно бяхме, улиците по които, заедно вървяхме, пейките, на които заедно седяхме!
Всичко........та дори стъпките ти ми липсват, дори лъжите ти ми липсват,.....дори изневерите ми липсват.....
Защо всички спомени, които оставаха след теб ме карат да плача, защо всяка усмивка, която изплува в съзнанието ми, ме кара по – силно, и по – силно да плача!?
Защо аз, а не друга да страда от твоите подли лъжи, защо аз, защо друга не рони с болка мойте сълзи. Защо аз, защо друга не проклина твойте ръце....
Нима съдбата ме избра за нейната робиня, да тъна в пустота. Забравата боли, тя винаги всеки е боляла. Аз живея именно така......в забрава от малкото спомени останали в теб.
Може би съдбата е решила да накаже любовта.
Поздравления, успя!!!
Защото друга никога никоя няма да те обича, както те обичам аз сега – плахо в самота!!!