БОЛКА СЛЕД БОЛКАТА
Днес, в този момент, смело, с ръка на сърцето... извинете, то е разбито и вече го няма, мога да кажа, че съм те забравила.
Ох... за кой ли път изричам тези думи и съм все по-уверена в тях, и се гордея със себе си.
Но наистина - не мисля за теб, не те сънувам и дори не плача.
А всъщност съм толкова жалка и как се заблуждавам.
Всеки път, когато те видя след "затишието", всичко започва отначало.
Ето, пак те галя, пак ме целуваш, а си мислех, че това никога повече няма да се случи... нали уж се мразехме и не искахме да се виждаме.
И пак след кратката среща с теб цялото ми тяло е белязано, защото всяка твоя целувка ми оставя белези, които видимо избледняват и забравям за тях, когато те няма, но след като те видя, раните се отварят и не мога да спра кръвта.
Странно е, странно и глупаво, защото отварям вратите на живота си за теб, за час... час, който преобръща дните ми с месеци напред...
Ето, вече всичко свърши, а беше толкова хубаво, истинско и чисто, а ти сякаш още си пр ...