11 июл. 2012 г., 23:38

Болката

2.2K 0 3

Но понякога болката е толкова силна, че пречупва всяка кост от тялото ти... Смазва те... Кара те да се чувстваш като нищожество, непринадлежащо на този свят... При всяка една усмивка, която направиш насила, болката се засилва и боли, и боли... И не спира... Боли те, когато отвориш очите си, боли те, когато ги затвориш, защото всеки един спомен е в съзнанието ти и вече е останал в миналото... Накъдето и да се обърнеш, спомените те гонят, а болката тича след теб заедно с тях... Дали някога ще се оттървем от спомените? Не, просто ще ги избутаме в подсъзнанието си с времето... Но те винаги, макар и не често, ще се връщат при нас... С онази силна болка от загубата...  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© София Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Пак съм тук...
    При първия прочит се натъжих... сега есето ти ме разплака...
    Такава болка не се преглъща от раз... дори и от само четящия...
    Ех, Софи... дано по-рядко болката да идва при теб...
    Прегръдки, мило момиче!
  • Благодаря за милите думи! Всеки,рано или късно, по един или друг начин, се изправя пред нея. За жалост е неизбежно.
  • Добре дошла!
    Кратко, но много вярно описана болка.
    Натъжи ме малко - толкова малка, а вече познава болката...
    Радвам се,че си тук, София!
    Успех и щастливи творчески мигове!

Выбор редактора

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...