Болката
Но понякога болката е толкова силна, че пречупва всяка кост от тялото ти... Смазва те... Кара те да се чувстваш като нищожество, непринадлежащо на този свят... При всяка една усмивка, която направиш насила, болката се засилва и боли, и боли... И не спира... Боли те, когато отвориш очите си, боли те, когато ги затвориш, защото всеки един спомен е в съзнанието ти и вече е останал в миналото... Накъдето и да се обърнеш, спомените те гонят, а болката тича след теб заедно с тях... Дали някога ще се оттървем от спомените? Не, просто ще ги избутаме в подсъзнанието си с времето... Но те винаги, макар и не често, ще се връщат при нас... С онази силна болка от загубата...
© София Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря за милите думи! Всеки,рано или късно, по един или друг начин, се изправя пред нея. За жалост е неизбежно.
-
Добре дошла!
Кратко, но много вярно описана болка.
Натъжи ме малко - толкова малка, а вече познава болката...
Радвам се,че си тук, София!
Успех и щастливи творчески мигове!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
При първия прочит се натъжих... сега есето ти ме разплака...
Такава болка не се преглъща от раз... дори и от само четящия...
Ех, Софи... дано по-рядко болката да идва при теб...
Прегръдки, мило момиче!