13 сент. 2014 г., 20:34

Болката

1.6K 0 0

Стоя. Плача. Умирам всеки миг. Слънцето сутрин изгрява, но болката която се крие зад това слънце, онази пронизваща болка която не ти дава мира. Онази болка породена от един човек. Ако започна да описвам болката ще е твъде дълго за описване. Тя е онова чувство което всеки миг е в теб. Всеки който е дошъл на този свят поне веднъж е изпитвал болка- от раздяла, от спомени, изневяра. Когато човек веднъж усети болката от любовта, се страхува от това пак да обича. Човек от болка става лош, безчувствен, нарцистичен, затваря се в негов свят... където може би е по красиво и болката не съществува.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дена Кирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...