Стоя. Плача. Умирам всеки миг. Слънцето сутрин изгрява, но болката която се крие зад това слънце, онази пронизваща болка която не ти дава мира. Онази болка породена от един човек. Ако започна да описвам болката ще е твъде дълго за описване. Тя е онова чувство което всеки миг е в теб. Всеки който е дошъл на този свят поне веднъж е изпитвал болка- от раздяла, от спомени, изневяра. Когато човек веднъж усети болката от любовта, се страхува от това пак да обича. Човек от болка става лош, безчувствен, нарцистичен, затваря се в негов свят... където може би е по красиво и болката не съществува.