В страниците на нашата история ярко блестят имената на будители като Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Васил Априлов, Найден Геров, Петър Берон и много други, които са примерът, по който са се ръководили милиони българи. Те са синоним на пробуждане. Те са пионерите за българската просвета и книжнина. Ако не бе толкова мрачно времето, в което са живели, може би плодовете на труда им нямаше да имат толкова голяма тежест, тъй като времето, особено трудното, ражда героите. Лесно е да даваш пробуда, когато властта е на твоя страна. Но колко непосилно е да го правиш в империя, в която да си образован християнин е меко казано заплаха. Да живееш със задачата знанието, което имаш да го предаваш на тези след теб.
Вярвам, че във всеки от нас живее будител. Често това звание ограничено го свързваме с конкретни професии като учител, библиотекар, издател и т.н. Какво е будител? Деец, който работи за просвещението и националното самоосъзнаване на българския народ през Възраждането. Но днес ние търсим съвременните будители и смятам, че това могат да бъдат всички хора, подкрепящи българското, даващи време и средства за добруването на страната ни, пазещи и предаващи на поколенията след тях славното ни минало. Български будител може да бъде и някой, който не е с български произход, но е допринесъл много за България като Джеймс Баучер, Джанюариъс Макгахан, Уилям Гладстон. Важното е да имаш значим принос за нея.
Всеки спомогнал да се изгради днес училище, читалище, библиотека, театър, галерия е будител. Също като през Възраждането. Нима тогава хората помагали с труда си да се изградят тези здания не са по-малко будители от хората работили в тях? Смятам, че са. Просто не знаем или не помним техните имена. Но делото, сторено от тях е било богоугодно и като такова не може да е останало без отплата свише. Който създаде училище, той ще просветлява души. Който създаде читалище и/или библиотека, той ще създаде творци. При всички случаи нашата нация ще остане будна. Това са местата, които поддържат българския дух и са се доказали като непреходни. Българинът винаги е имал нужда от култура и знания без значение от поколението, към което принадлежи.
Важно е да се запитаме ние лично като индивидуални личности как можем да участваме в поддържането на просветителския огън на нашата нация. Всеки може да спомогне. Не бива да си мислим, че това е запазено за някой друг, че трябва да си с някакъв голям творчески талант или да работиш конкретна професия. Ако щете будител е майката или бабата, която разказва на детето история за славното ни минало или разказва българска народна приказка или пее българска народна песен. Ето така се пробужда едно крехко съзнание към българското и то ще запомни завинаги казаното. Така се поражда любов към родното и учим децата ни да бъдат следващите будители. И един ден ще бъдат без да го осъзнават благодарение на нас.
Нека бъдем будители и си спомняме за възрожденските такива не само на 1 ноември. Дължим им почит и уважение през цялата година, защото сме българи. Длъжни сме да пазим огъня на българщината постоянно, особено в днешно време, когато тя е застрашена отвсякъде. Да я отстояваме, както са го правили всички велики българи преди нас. А чувството за дълг към това ще се прояви истински само, ако обичаме България. Без любов в сърцето към нея един Паисий например не би бил личността, пред която се прекланяме днес и която историята ни е запомнила.
© Николина Барбутева Все права защищены