10 февр. 2010 г., 12:55

Бягай

1.9K 0 1
1 мин за четене

Не виждаш нищо в очите ми. И колкото повече се вглеждаш в тях, толкова по-малко ти харесват.

Искаш да погледнеш отвъд тях, искаш да чуеш нещо повече от туптенето на сърцето ми. Ти не знаеш нищо за моя вид и не можеш да оцениш мълчанието, което ме обгръща. Мислиш си, че се нуждая от някой да  ме изправи на краката ми? Опитах всичко, но нищо не действа! Сега ще те поканя с мен, за да надникнеш в мислите ми. Тази вечер започвам да паля страници от книгата на живота си, докато всичко започне да гори в неугасими пламъци. Ела с мен, за да се махнем от всички и всичко. Нека всичко бъде обгърнато в пламъци и всичко изгори до основи. Ако не харесваш това място, напусни и потърси по-добро. Останеш ли, ще те заведа по-дълбоко, там, където е студено и всичко умира, но аз мога да летя и се чувствам по-жив, отколкото в реалността, в която не можеш да избягаш от проблемите си. А е трудно да летиш, когато не можеш дори да бягаш.

Там в тъмнината и студа границата между отчаянието и  щастието е тънка. Не ме интересува защо това е така, защото ми харесва. Да, харесва ми! Мрачна пустош, чакаща лъч светлина да се появи и да бъде погълнат от студенината. Сега си върви, защото това е мястото, в което аз се чувствам в синхрон, мястото, което ме кара да бъда спокоен. Сам съм в него. Само аз мога да оцелея в него и всичко друго загива. Затова върви си и забрави за този свят, защото тук няма къде да се скриеш от мен. Бягай!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тодор Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...